Решение № 14425 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2011 г.

Решение № 14425 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зари СС" ЕООД със седалище в град Балчик чрез процесуалния му представител - адвокат Георги Николов против решение № 98 от 8.07.2011 г. по адм. дело № 116/2011 г. на Добричкия административен съд. С него е обявена нищожността на заповед № РД-11-04-59 от 25.05.2009 г. за определяне на дружеството за купувач на описания недвижим имот. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание е представена молба от управителите на дружеството, с което оттеглят пълномощията на двамата представляващи го адвокати и молят за отлагане на делото, поради внезапно заболяване и на двамата. При обсъждане на молбата, съдът взе предвид обстоятелството, че страната по собствено желание е отстранила двамата адвокати, които са я представлявали до този момент, поради което това обстоятелство по отношение на нея няма характер на внезапно препятствие, което да не може да отстрани. Отделно от това управителите на дружеството не са установили невъзможност да се явяват пред съда и да защитят интересите на представляваното от тях дружество. Представените два болнични листа: № 1691111 от 25.10.2011 г. и № 0760208 от същата дата не изпълняват нормативното изискване на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, обн. ДВ, бр. 36/2010 г. Тя постановява, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим, лицето следва да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от МЗ и МП, в което е отбелязано, че заболяването не позволява явяване пред съда. Управителите не са представили такова удостоверение. Това дава основание на съда да счете, че не е установено наличието на законовите предпоставки по чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото и на същото бе даден ход в отсъствие на представители на касатора. Окръжна прокуратура - Добрич не взема отношение на жалбата. Областният управител на област Добрич дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Такова се поддържа в писмен вид и от заинтересованата страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че обособяването на три имота, между които и процесният, както и промяната на начина на трайно ползване и трайно предназначение са извършени без провеждане на валидна процедура. Процесният имот отговаря в едната си част на определението по чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, а в другата си част на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 и чл. 8, т. 4 от ЗУТ. Имотите, публична държавна собственост не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Поради това оспорената заповед страда от толкова тежък порок, че правилно е обявена за нищожна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и при условията на чл. 226 от АПК. Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Добрич за обявяване нищожността на заповед № РД-11-04-59 от 25.05.2009 г. на областния управител на област Добрич. С нея е определено "Зари СС" ООД за купувач на недвижим имот, частна държавна собственост, съставляващ ПИ № 02508.90.733 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Балчик, община Балчик с площ от 4813 кв. м. Твърденията са били, че със заповедта е извършено разпореждане с обект - публична държавна собственост, част от "Брегозащитно съоръжение "Дамба Албена-Балчик". От писмените доказателства по настоящото дело и това при първоначалното разглеждане на спора е установено, че с оспорената заповед е приключена тръжна процедура чрез търг с тайно наддаване, открита със заповед № РД-11-03-01 от 22.04.2009 г. на областния управител на редица имоти, частна държавна собственост, между които и процесният. Част от преписката е актът за частна държавна собственост № 4604 от 10.12.2008 г. и скица. След определяне на дружеството за участник, спечелил търга, е извършено и заплащането на имота на предложената тръжна цена, платена с компенсаторни записи. Отделно е установено започването и приключването на "Брегоукрепително съоръжение Дамба Албена - Балчик" по проект "Схема за стабилизиране на бреговете на Черно море против свлачища". То съдържа брегоукрепителна дамба с дължина 2405.24 м. и възстановяване на съществуващата дамба с дължина 217 м, както и ремонт и възстановяване на пътна връзка "Момчилово дере". Обектът е изграден в акваторията на Черно море - публична държавна собственост и обхваща площ от около 150 декара. На 12.11.2009 г. е издадено Разрешение за ползване на обекта. Самото изграждане е предшествано от изработване на ПУП - Парцеларен план, одобрен със заповед № 185 от 20.02.2006 г. на кмета на община Балчик. В него имот № 623, в който попада процесният такъв № 733 е отреден за плаж. За изясняване на спора и в изпълнение указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 2410 от 17.02.2010 г. по адм. дело № 10659/2010 г. на ВАС, трето отделение, административният съд е допуснал и изслушал тройна съдебно-техническа експертиза. След обстойно запознаване с всички писмени доказателства, приложени по двете първоинстанционни дела и след извършване на преки геодезически измервания на терена, те са отговорили на всички поставени въпроси. Идентичността на имотните граници са установили с преки геодезически измервания на терена, тъй като на одобрената кадастрална карта от 2004 г. брегоукрепителната дамба пред общия имот ПИ 02508.90.623 с площ от 45 723 кв. м не е отразена. Дори и след разделянето на този имот на три по-малки, между които и процесният, съоръжението продължава да не се нанася в картата. Новообразуваният след разделянето имот № 733 е записан, като урбанизирана територия с начин на трайно ползване (НТП) - друг курортно-рекреационен обект, частна държавна собственост, без документ за собственост. Разстоянието на имота до бреговата линия на Черно море е 6 метра, колкото е ширината на дамбата, намираща се пред него. При измерванията, експертите са установили още, че дължината на имота е 342 кв. м. От тях 300 м с площ от 4295 кв. м са разположени зад старата "Етап I" дамба, изградена през 1979 г. Останалата част от имота от 42 м с площ от 518 кв. м попадат в задтилието на новоизградената дамба "Албена - Балчик" . В същата част попада и отсечка от асфалтов път, свързващ Балчик с курортния комплекс Албена с дължина 14 м. При проверката на отразяванията по плановете и кадастралната карта, вещите лица са установили, че общият имот _ 623 е записан в картата с НТП - "морски плажове"; нов НТП - "Крайбрежна плажна ивица"; вид територия - "повърхностни води"; ТП - "води и водни площи", публична държавна собственост, без наличен документ за собственост. През 2008 г. е поискано от областната администрация промяна в НТП, вида територия и ТП. Те са станали съответно: "територии на естествени и изкуствени ресурси за възстановителни мероприятия"; НТП - "за друг курортно-рекреационен обект"; вид територия - "населени места"; ТП - "урбанизирана територия" За разделянето на имот № 623 на трите по-малки имота и смяната на НТП и ТП на новообразуваните имоти няма издадена заповед. Всички така установени факти по делото са преценени от съда в тяхната логическа връзка и последователност и са послужили за основа на формулираните правни изводи. Първият е, че статутът на имота се определя от предназначението му, отразено в подробния устройствен план. Съгласно действащия ПУП, частта от имота от 4295 кв. м, съставлява плаж и е публична държавна собственост по силата на чл. 6, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК. Тя е останала такава, доколкото липсват нови планови предвиждания за зоната и ново отреждане на имота за курортно-рекреационните нужди. Другата част от имота от 518 кв. м, попадаща в новоизграденото брегоукрепително съоръжение е публична държавна собственост, но по силата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗУЧК. Статутът на целия имот, като публична държавна собственост води до принципна законова невъзможност, той да бъде обект на разпоредителни сделки, дори и сключени чрез тръжна процедура. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта за определяне на купувач и одобряване на условията, при които да бъде сключена прехвърлителната сделка страда от толкова тежък порок, водещ до нейната нищожност и съответно да обяви тази нищожност. Така постановеното решение е правилно. В настоящото производство под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди, че процесният имот не отговаря на определението за плаж, дадено в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК тъй като не е покрит, нито с пясък, нито с чакъл, а е залесен. Възражението е неоснователно, тъй като плановият статут на имота е определен, като плаж. В случая не е налице противоречие между ЗУЧК и ЗУТ, за да се прави съпоставка между характера на двата закона, като специален към общ. Фактите по делото също опровергават доводите на жалбоподателя в тази насока. На л. 315 от адм. дело № 753/2009 г. на ДАС са поместени стени на имота, направени от вещото лице по първата експертиза на 23.04.2010 г. От тях е видно, че имотът в частта над дамбата има характер на плаж, независимо от това, че не е поддържан. Второто възражение в касационната жалба е, че непълнотата на кадастралната карта, в която не е нанесено брегоукрепителното съоръжение, не води до нищожност на заповедта за определяне на купувач и условията на покупко-продажбата. Такова твърдение и подобно на него са правени от първоинстанционния съд. Нищожността на заповедта произтича не от липсата на нанасяне на съоръжението в кадастралната карта, а на обстоятелството, че продаденият имот в неговата цялост съставлява публична държавна собственост, която с изричната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗДС е изключена от гражданския оборот и съответно от разпоредителната власт на областния управител. Той може да се отдава само на концесия, но не и да се продава. Неоснователни са и възраженията за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на обсъждане доводите на жалбоподателя и на едностранчиво интерпретиране на събраните по делото доказателства. Този довод също е неоснователен. В заключителната част на мотивите, административният съд много обстойно е разгледал всяко едно от възраженията, направени от жалбоподателя. На първо място е обсъден доводът за непълнота в кадастралната карта, който се прави и в настоящото производство. Изрично е посочено, че липсата на нанасяне в картата на съоръжението "Дамба - етап I" е ирелевантно за спора, тъй като не променя характера на процесния имот, като плаж, определен с плановото предвиждане. А липсата на нанасяне на съоръжението "Дамба Албена - Балчик" също не влия върху изхода на спора, тъй като 518 кв. м от имота попадат в обхвата на самото съоръжение. Вещите лица са категорични, че коментираната част от имота се намира в задтилието на дамбата. Писмените доказателства по делото сочат, че конструкцията й се състои от ядро и редица спомагателни съоръжения, каквито са подпорни вълнобойни стени, дренажни ребра, корекции дерета, укрепване на речните им корита и насипно равнище от кариерни или дрениращи материали. Задтилието съставлява част от съоръжението в неговата цялост. Имотът обективно попада в него, независимо дали дамбата е намерила отражение в кадастралната карта, или не е. Решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Поради това следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на заинтересованата страна, касаторът ще следва да й заплати сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,