Решение № 2762 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2009 г.

Решение № 2762 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Фраго Икена Онуоха, гражданин на Нигерия, срещу решение № 453/30.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по редна на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 160, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С обжалваното решение в административно производство, образувано по подадена молба с рег. № 1150/17.11.2008 г. от Фраго Икена Онуоха, гражданин на Нигерия, агенцията на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е приела решение, с което е постановен отказ за предоставяне на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила се отнасят само до желанието му да живее по-добре и по-спокойно, защото в Нигерия има етническа криза. В мотивите на административното решение е отразено, че чужденецът не е поддържал и не е представил доказателства, че за него съществува риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В приложеното към административното производство становище, изготвено от експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът е напуснал държавата на произход през 2002 г. легално, след като първо е получил входна виза за България. Конкретният повод за заминаването му от Нигерия през 2002 г. е желанието му да играе футбол в някой от нашите футболни клубове. Фраго Икена Онуоха не притежава друг български документ, освен този издаден от ДАБ, който е временен. Лицето с него може да играе само в трето дивизионни отбори. Желанието му е да получи закрила и постоянен документ, за да може да подписва по изгодни договори за работа в България с професионални футболни клубове. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяна на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Кандидатът за бежански статут е пристигнал с виза от Нигерия, с цел да участва във футболни тестове. Няма данни в страната му по произход да бил преследван или заплашван от властите като е установено, че в страната му по произход не е налице и етническа криза, забранена е дискриминацията на етническа основа и на гражданите е гарантирано свободно придвижване в страната. Също така няма данни да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,