Решение № 5784 от 14.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Б. Николов и от главния архитект на община Плевен против решение 18/ 13.01.2022 г. по адм. дело 590/ 2021 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено разрешение за строеж 236/ 14.06.2021г., издадено от главния архитект на община Плевен. Жалбоподателят Николов излага съображения за недопустимост на решението, като постановено по жалба на лице, което не е съсобственик на УПИ I, кв.269 по плана на гр. Плевен и не попада в кръга на лицата по чл. 183, ал. 2 ЗУТ. По същество двамата оспорващи поддържат, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, а жалбоподателят Николов излага съображения и за необоснованост на съдебния акт. Касаторите молят решението да бъде отменено, като жалбоподателят Николов претендира присъждане и на направените по делото разноски, а главният архитект на община Плевен- присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Събев оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Ответниците Т. Илиева, Л. Атанасова, С. Николов, М. Събева, А. Иванова, И. Иванов, В. Славова, С. Събев, Б. Николов и Х. Чинчев не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на главния архитект на община Плевен и за неоснователност на касационната жалба, подадена от Б. Николов. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на главния архитект на община Плевен е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на нормативно установения срок за оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК касационната жалба се подава в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението, което се оспорва, е изготвено. В случая този срок е пропуснат. Решението на Административен съд Плевен е съобщено на жалбоподателя на 14.01.2022 г. (отбелязване в разписката, като съобщението е връчено на Г. Савова, специалист в община Плевен). Срокът за обжалване изтича на 28.01.2022 г., петък, работен ден, а жалбата е подадена на 31.01.2022 г. Срокът за оспорване на съдебния акт е преклузивен и изтичането му погасява правото на жалба. Ето защо подадената след изтичане на срока касационна жалба е недопустима. Обстоятелството, че съобщението за постановения съдебен акт е разпределено на юрисконсулт Стойчев на 17.01.2022 г., както се установява от копието на съобщението на л. 43 от делото, е ирелевантно, тъй като срокът за оспорване тече от датата на съобщаване на съдебния акт, а не от датата, на която, според вътрешните правила на организацията, е уведомен служителят, който следва да изготви жалбата. По тези съображения и на основание чл. 215, т. 3 АПК касационната жалба на главния архитект на община Плевен да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на Б. Николов е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Плевен е допустимо. Същото е постановено по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт (разрешение за строеж 236/ 14.06.2021 г. и одобрен инвестиционен проект) и от лице с правен интерес от оспорването. Като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.664.176.1 по КККР на гр. Плевен, заедно с идеална част от правото на строеж върху общинска земя ПИ с идентификатор 56722.664.176, включен в УПИ I за жилищно строителство, магазини, трафопост, гаражи и токоизправителна станция, в кв. 269 по плана на гр. Плевен, жалбоподателят пред първата инстанция и ответник в настоящото производство А. Събев попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, които имат право да оспорят разрешението за строеж. Следователно производството пред административния съд е образувано при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на жалбата. Поради това настоящата инстанция приема, че решението е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Плевен, с което е отменено разрешение за строеж 236/ 14.06.2021 г. на главния архитект на община Плевен, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Решаващият съд правилно приема, че разрешението за строеж, предмет на оспорване, е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за отмяна на разрешението за строеж поради противоречие материалния закон и конкретно с изискванията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, обаче е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че оспореното разрешение за строеж е издадено по заявление на касационния жалбоподател Б. Николов и с него главният архитект на община Плевен разрешава изграждане на строеж: гараж за два автомобила, строеж пета категория, в ПИ с идентификатор 56722.664.176, включен в УПИ I, кв. 269 по плана на гр. Плевен. Според одобрения подробен устройствен план на гр. Плевен УПИ I, кв. 269 е отреден за жилищно строителство, магазини, трафопост, гаражи и токоизправителна станция и е образуван от седем общински поземлени имоти с идентификатори: 56722.664.176; 56722.664.175; 56722.664.177; 56722.664.178; 56722.664.179; 56722.664.180 и 56722.664.181. Разрешението за строеж е издадено след одобрени инвестиционни проекти, съответстващи на изискванията на подробния устройствен план на гр. Плевен, последно изменен със заповед РД-15-1725/ 1996 г. и виза за проучване и проектиране от 02.12.2019 г. на главния архитект на община Плевен. При издаване на разрешението за строеж са представени договор, с който община Плевен учредява на заявителя Николов възмездно право на строеж за две гаражни клетки в УПИ I, кв. 269 по плана на гр. Плевен, общинска собственост, виза за проектиране, технически проект с части: архитектура, конструкции и геодезия, писмо на директора на РИОСВ- Плевен, според което инвестиционното предложение не подлежи на процедури по глава шеста ЗООС и решение на ОЕСУТ за съответствие на техническия проект по реда на чл. 142, ал. 6 ЗУТ. При тези факти изводът на административния съд за отмяна на разрешението за строеж е незаконосъобразен. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд заключение, разрешението за строеж и одобрения технически проект са издадени при спазване на всички нормативни изисквания. Разрешението за строеж е издадено на лице, с качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект, съответстващ на предвижданията на ПУП за УПИ I, кв. 269 по плана на гр. Плевен, отреден за жилищно строителство, магазини, трафопост, гаражи и токоизправителна станция и влязлата в сила виза за проектиране, издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, с която в имота е предвидено допълващо застрояване, допряно до съществуваща четириетажна жилищна сграда с идентификатор 56722.664.176.1 по КККР на гр. Плевен и на уличната регулационна линия на УПИI, кв. 269 по плана на гр. Плевен. При издаване на разрешението за строеж са представени и всички необходими съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ документи, включително оценка на съответствие на одобрения технически проект с предвижданията на действащия ПУП, правилата и нормативите за устройство на територията, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3, както и с останалите изисквания на чл. 142, ал. 5,т. 4-т. 10 ЗУТ. Аргументите на административния съд за противоречие на разрешението за строеж с изискванията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ не могат да бъдат споделени. Разпоредбата регламентира разполагането на постройките на допълващото застрояване в урегулираните имоти, като предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран имот или плътни огради. В настоящия казус цитираният текст не намира приложение. Нормата се отнася за начина на застрояване на вътрешната регулационна граница между два съседни урегулирани имота, а в случая допуснатото в УПИ I, кв. 269 допълващо застрояване не е на регулационната граница с друг урегулиран имот. Поземлен имот с идентификатор 56722.664.176 и ПИ с идентификатор 56722.664.177 са включени в общ урегулиран поземлен имот (УПИ I, кв. 269 по плана на гр. Плевен) и следователно нямат вътрешна регулационна граница, поради което чл. 42, ал. 2, изр. 2 не може да се приложи. Освен това последният законов текст се отнася до предвижданията на застрояването, които се определят с ПУП- ПЗ или както в случая с виза за проектиране по чл. 140, чл. 3 ЗУТ, с която е допуснато допълващо застрояване гараж за два автомобила, като е определен начина на застрояване. В случая издадената скица виза е влязла в сила и не е предмет на контрол в настоящото производство. Доводите на жалбоподателя пред първата съдебна инстанция и ответник в настоящото производство А. Събев за незаконосъобразност на разрешението за строеж, са неоснователни. Обратно на поддържаната от страната теза, визата за проучване и проектиране е влязла в сила. Визата е съобщена на заинтересуваните съгласно чл. 131, ал. 1 лица (съобщения по адм. дело 113/2020 г. и по адм. дело 114/2020 г. на Административен съд Плевен), а образуваните съдебни производства по оспорване на този административен акт са прекратени с влезли в сила определения на съда (определение 291/ 13.02.2020 г. и определение 848/10.06.2020 г. по адм. дело 113/ 2020 г. на Административен съд Плевен). Както вече се посочи разрешението за строеж и одобрения технически проект съответстват на предвижданията на ПУП и на визата за проучване и проектиране по чл. 140,ал. 3 ЗУТ, а допълващото застрояване не е предвидено на вътрешната регулационна граница, поради което разпоредбите на чл. 42, ал. 2, изр. 2 и § 5, т. 56 от ПР на ЗУТ не намират приложение, а доводите, че същите са нарушени са неоснователни. Възражението, че при издаване на разрешението за строеж са нарушени изискванията на чл. 183 ЗУТ, също е неоснователно. В случая разрешението за строеж се отнася за нов обект гараж за два автомобила- постройка на допълващото застрояване, който е в урегулиран поземлен имот собственост само на община Плевен, поради което чл. 183, ал. 1 ЗУТ не намира приложение. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ЗУТ също не може да се приложи, тъй като текстът са отнася за пристрояването и надстрояването на сграда етажна собственост. В настоящия казус не се предвижда пристрояване на съществуващата четириетажна жилищна сграда с идентификатор 56722.664.176.1, в режим на етажна собственост, тъй като предвиденото строителство не променя параметрите на сградата в пространствено отношение и няма функционална връзка с основното застрояване. Всичко изложено налага извода, че оспореното разрешение за строеж 236/14.06.2021г. на главния архитект на община Плевен, ведно с одобрения към него технически проект, е издадено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отменя разрешението за строеж, съставът на Административен съд - Плевен постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на А. Събев против разрешение за строеж 236/ 14.06.2021 г. на главния архитект на община Плевен да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция ответникът Събев следва да заплати на касационния жалбоподател Б. Николов направените по делото разноски в размер на 1150.00 лв., включващи 70.00 лв. държавна такса за производството и 1080.00 лв. възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,