Решение № 14543 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2012 г.

Решение № 14543 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Митков Дъбовски, от гр. Кюстендил против решение № 85/18.04.2012 г. по адм. дело № 53/2012 г. на Административен съд Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. По делото е установено, че със заповед № 12/13.07.2006 г. на директора на ТД на НАП е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 325, т. 9 от Кодекса на труда, считано от 14.07.2006 г. Във връзка с подадено заявление от Христо Дъбовски с разпореждане № 091-2487/01.08.2006 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кюстендил е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода 14.07.2006 г. - 13.06.2007 г. в размер на 160,00 лева месечно, който по-късно е бил увеличен. С решение № 162/04.08.2010 г. по гр. дело № 4418/2008 г. Върховният касационен съд е отменил уволнението на Дъбовски и го е възстановил на предишната му работа. Присъдил е обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от шест месечни брутни заплати, считано от 14.07.2006 г. до 14.01.2007 г. в размер на 2715 лева, ведно със законната лихва. На 13.01.2011 г. обезщетението и начислената лихва са платени на жалбоподателя, а с писмо изх. № 1851/14.12.2011 г. директорът на ТД на НАП офис Кюстендил е уведомил директора на ТП на НОИ Кюстендил за възстановеното трудово правоотношение и изплатеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Органите на НОИ са разпоредили на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО връщане на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица. Установявайки, че обжалваното решение № РД-12-8/02.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, административният съд е отхвърлил предявеното срещу него оспорване по жалба на Христо Митков Дъбовски. Съдебното решение е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и в съответствие с установените по делото обстоятелства. Съгласно чл. 54е от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В съответствие с фактите по спора административният съд е приел, че при условията на редовно осъществено заместване на длъжностни лица в ТП на НОИ административните актове са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им компетентност и за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение