Решение № 2153 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2009 г.

Решение № 2153 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК. Образувано е по жалбата на Николина Димитрова Делова, Иван Димитров Гълев, Гена Петкова Ленкова, Димитър Владимиров Ленков, Цветослав Владимиров Ленков, Евстати Димов Величков - всички от град София и представлявани от процесуален представител адв. Маргарита Калпушкова от САК, против решение № 563 на Министерския съвет на Република България от 30.06.2009 г. за изменение и допълнение на решения на Министерския съвет (Обн., ДВ, бр. 52 от 10.07.2009 г., в сила от 10.07.2009 г.), в частта, с която е отчужден имот № 36084, с площ 3,993 дка и отчуждавана част от 3,890 дка, находящ се в землището на кв. Филиповци, гр. София в местността "Джуджано" с ЕКАТТЕ 99128. Жалбоподателите оспорват размера на определеното в решението обезщетение за имота и считат, че същото е занижено. Ответникът Министерският съвет на РБ и заинтересованите лица - Агенция "Пътна инфраструктура", Министерството на финансите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и твърдят, че определената от административния орган оценка на обезщетението е съобразена с разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. Върховният административен съд, III отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, от надлежна страна и по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с Решение № 816 на Министерския съвет от 24.11.2006 г. е отчужден имот № 036084, с площ 3,993 дка и отчуждавана част от 3,890 дка, находящ се в землището на кв. Филиповци, гр. София в местността "Джуджано" с ЕКАТТЕ 99128. Производството е започнало по искане вх. № 66-00-447/12.12.2005 г. за отчуждаване на имоти в землището на "Филиповци" предвидени за трасето на околовръстен път. Размера на паричното обезщетение за отчуждения имот от независимата експертна оценка от 10.01.2009 г. представена по делото, е видно, че стойността е определена на 171 967 лв. По делото е допусната и изслушана еднолична експертиза от 12.11.2009 г. на вещото лице Д. Бошнаков, с която за процесния имот е определено обезщетение в размер на 559 188 лв. По искане на заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" е поставена допълнителна задача, по която е изготвена допълнителна еднолична съдебно-оценителна експертиза от 19.01.2010 г. въз основа на допълнителни данни за сделки извършени в срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС във вр. чл. 32 ЗДС. Въз основа на предоставените допълнително данни, описани в експертизата е определено обезщетение от 323 065 лв. При така установената фактическа обстановка, жалбата се явява основателна като обезщетението бъде увеличено на 323 065 лв., предвид допълнителната експертиза. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС при отчуждаване на имот за държавна нужда се заплаща "равностойно парично обезщетение". Законодателят задължава с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗДС (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) равностойното парично обезщетение по ал. 1 да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. След като по принудителен ред от собственика се отчуждава имот за нуждите на държавата, оценката на обезщетението следва да бъде в такъв размер, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и липсата на принуда за извършване на продажбата. Следва размерът на обезщетението по отношение на жалбоподателите да бъде увеличено, съобразно допълнителната експертиза, тъй като определеният от административен орган размер на обезщетението е занижен и неправилно определен при неспазване на чл. 32, ал. 1 от ЗДС. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Жалбоподателите са поискали присъждане на направени разноски по делото, които в случая при този изход на делото на основание чл. 143 АПК им се дължат от ответника в размер на 300 лева за извършена експертиза. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,