Решение № 6947 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2015 г.

Решение № 6947 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. И. от гр. С. срещу решение № 3070 от 4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11866/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 24-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. О. Р. дирекция за социално подпомагане - гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., алтернативно поддържа тези за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. О. Т. поделение на НОИ С. град и Агенция на хората с увреждания, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършване на служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2, предложения първо и второ АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно, но се явява недопустимо по следните съображения: От лист 37 от първоначалното дело се установява, че оспорването по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, на протокол на лекарска консултативна комисия при "ДКЦ ХХIV-С." ЕООД № 219 от 4.09.2014 г. е инициирано от Дирекция "Социално подпомагане-Връбница" - гр. С. чрез неговия директор-жалба вх. № 153 от 11.09.2014 г. в РКМЕ. Независимо от изложеното, с определение № 344 от 21.01.2015 г., първоинстанционният съд е конституирал като заинтересована страна по делото, Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. С., която не е била страна в производството чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. В чл. 14 и 16 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане са разграничени функциите на регионалните дирекции за социално подпомагане и на дирекциите "Социално подпомагане". Съгласно чл. 16, т. т. 1, 3, 4 и 5 от този правилник, дирекциите "Социално подпомагане", провеждат държавната политика в областта на социалното и семейното подпомагане; извършват дейността по приемане на документите на лицата и семействата, кандидатстващи за социални помощи, целеви помощи и семейни помощи за деца; извършват проверки на място, проучват документация и събират информация относно отпускането на социални помощи на лицата и семействата; извършват цялостната дейност по отпускане, изплащане, отказване и прекратяване на социалните и целевите помощи и на семейните помощи за деца. От съдържанието на жалба вх. № 153 от 11.09.2014 г. (изх. № 0404-153 от 10.09.2014 г., посочен в експертно решение № 2949 от 24.09.2014 г. на ТЕЛК) става ясно, че оспорването на акта на ЛКК е с цел установяване на действителното здравословно състояние на М. Б. И. и възможността същата да полага общественополезен труд, като условие за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, сочи като страни по делото оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. С., не е заинтересовано лице по изложените по-горе съображения и неправилно е била конституирана като такава. Това е довело до постановяване на съдебния акт при участие на ненадлежна страна. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл. 246, ал. 1 АПК, уреждаща правото на отмяна по искане на трето лице. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежната заинтересована страна. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,