Решение № 51 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 914/2012 г.

Решение № 51 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 914/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. Т. Й. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 862 от 9.5.2012 г на Русенски районен съд, Осми граждански състав, с което е признато за установено по отношение на ответницата Е. Т. Й., че същата не е собственик на недвижим имот, представляващ * ид. част от 90/220 кв. м ид. части от дворно място, цялото от 220 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот № 2, кв. 278 по кадастралния план на [населено място], при съседи: [улица], Н. И. Н., П. М. П. и Г. И. С., заедно с * ид. част от жилищна сграда, построена в дворното място върху 86 кв. м във вътрешната част на двора, състояща се от три стаи и антре, с избени помещения под стаите, без избено помещение под антрето в южната част на сградата, навес-шапрон и * ид. част от клозета, а по сега действащата кадастрална карта на [населено място] този имот представлява: поземлен имот с идентификатор..... с адрес: [населено място], [улица], с площ на имота 223 кв.м при съседи: поземлени имоти с идентификатори.....,......,........ и....., а построената в този имот сграда е с идентификатор....... със застроена площ от 94 кв.м, брой етажи 1, по иска предявен от К. Т. Х. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че в нито едно от проведените съдебни заседания по делото молителката не е била редовно призована, поради което и в следствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва по делото. Твърди, че не е променила адреса на който й е връчен препис от исковата молба и доказателствата по делото, поради което съдът незаконосъобразно е приложил процесуалните последици на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Моли съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата К. Т. Х. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв. П. П. Изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения и следва да бъде оставена без уважение. Молбата на Е. Й., по която е образувано производството по делото е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, което е довело до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото. Ищцата по делото е депозирана писмена молба, в която е заявила, че ответницата живее на адрес [населено място], [улица], вх. 1, ап. 3- от който следва да бъде призовавана. На този адрес съдът е връчил на Й. препис от исковата молба и доказателствата по делото на 20.12.2011 г. Връчването е извършено "лично". За първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.3.12 г., обаче Й. е призована от друг адрес: [населено място], [улица]. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че по данни на С. С. -наемател лицето не живее на посочения адрес. Върху призовката съдията-докладчик по делото е поставил резолюция, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, като призовката се счита за редовно връчена. За следващото съдебно заседание, проведено на 11.4.12 г съдът отново е приел, че ответницата е редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Съобщението за решението до Й., заедно с препис от съдебния акт се намират по делото, връчени при условията на същата разпоредба. В нарушение на закона първоинстанционния съд е приел, че ответницата е била редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК. За да са налице тези условия, е необходимо страната да е била била веднъж редовно призована от адреса и да е променила същия без да уведоми съда за новия си адрес. В случая ответницата никога не е била призована редовно на адреса [населено място], [улица]. Напротив преписа от исковата молба и доказателствата са й връчени на друг, посочен от ищцата по делото такъв, а именно: [населено място], [улица], вх. 1 ап. 3.Следователно не е била налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл. 41, ал. 2 от ГПК: на страната да е редовно връчено съобщение на съответния адрес, който тя в последствие е променила, без да уведоми съда за нов такъв. В следствие на нарушение на процесуалните правила Й. е била лишена от възможност да участва по делото. Налице е основание за отмяна на постановеното от Русенски районен съд решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и подадената от Е. Т. Й. молба е основателна и следва да бъде уважена. Влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Русенски районен съд за ново разглеждане. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение