Решение № 12325 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2010 г.

Решение № 12325 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Йорданка Методиева Митева и Методи Стоянов Йорданов, двамата от гр. Благоевград за отмяна на влязло в сила решение № 516/13.01.2010 г., постановено по адм. д. № 11786/2009 г. по описа на ВАС, II отделение. В съдебно заседание молителите се явяват лично, поддържат молбата за отмяна и молят да бъде уважена, тъй като по делото имало неуточнени неща, представят писмена защита. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустимо като подадено в законоустановения срок, а разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С атакуваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК е отменил Решение № 260/9.06.2009 г., постановено по адм. д. № 59/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него по съществото на спора е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата, предявена от Йорданка Методиева Митева против Заповед № ДК-10-58/10.12.2008 г. на Началника на РДНСК Благоевград, с която е оставен в сила Отказ № 37/25.06.2008 г., издаден от Главния архитект на Община Благоевград за узаконяване на обект "Надстройка над гараж" в ПИ с идентификатор 04279.606.319-УПИ ХI, кв. 128 по плана на V микрорайон Благоевград с административен адрес ул. "Хайдукови" № 56. Макар като правно основание за подаване на процесната молба за отмяна да е посочена разпоредбата на чл. 239 от АПК, в изложението на същата са развити съображения за неправилност на атакуваното решение и постановяването му при непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Така изложените доводи са относими към касационното производство и визират разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК. В процесната молба не се сочи конкретни основания по чл. 239 от АПК, които да обуславят предвидените от закона предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В т. 2 от нормата е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, а съгласно т. 3, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Основанието за отмяна по т. 4 се прилага, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По т. 5 от чл. 239, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, за да е основателно искането за отмяна, трябва да е налице нарушаване на процесуалните права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. В т. 6 от нормата е въведена предпоставката, с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така изчерпателно въведените предпоставките по чл. 239 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове не са налице, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,