Решение № 15248 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2014 г.

Решение № 15248 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Димитър Стефанов Колев чрез процесуален представител - адвокат Иван Янев от САК против решение № 342 от 9.04.2014 г. на административен съд София област по адм. дело № 1302/2013 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № 03 - 28977#1 от 26.11.2013 г. на директора на РУСО София област, с което е оставено в сила разпореждане № МП03-28344#1/13.11.2013 г. на началник отдел "Пенсии" към НОИ РУСО София. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му с подробни съображения изложени в жалбата и писмена защита. Ответникът, директорът на РУСО София област не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на РУСО София област. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата на фактическите и правни основание посочени в нея и след цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания акт е приел жалбата за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно икономическа експертиза за спорните периоди от 2.12.1976 г - 9.07.1981 г. и от 1.05.1982 г. - 8.05.2003 г. в "Изида" ЕАД, "Изида" АД и "Изида - Н" ООД, че жалбоподателят е работил на длъжност "фрезист" и "стругаро фрезист". За да прецени стажът през тези периоди съдът е приел от доказателствата по делото и съгласно т. 48 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отменен/, че този труд не може да бъде квалифициран като труд от втора категория. Също така такъв извод не може да бъде направен и при съобразяване на разпоредбата т. 67 от ПКТП - отменен. При констатации за отсъствие на вредност и тежест на труда като такъв от втора категория жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. При спор за наличие на предпоставките по § 4 ПЗРКСО съдът е извел извод в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на т. 48 от ПКТП-отм. посочва точно и изчерпателно длъжностите, работници и инженерно техническите работници и видовете производства в които те следва да са заети, за да бъде квалифициран трудът им като такъв от втора категория. Съдът е анализирал доказателствата и при обоснованост на изводите правилно е приел, че длъжностите на жалбоподателя "фрезист" и "стругаро фрезист" не са сред изброените, което води до извода, че този труд е разграничен по вредност и тежест от труда на непосредствено заетите в изброените видове производства работници и ИТР. Доколко в т. 67 ПКТП - отм. е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е приложен щом работата им е свързана със същата вредност и тежест, по делото не са установени вредности и тежести на полагането на труда от жалбоподателя като на тези работници и служители на които е признат труда за такъв от втора категория. Съдът е установил от заключение на експертиза, прието и неоспорено от страните и писмените доказателства, че жалбоподателят е осигуряван за трета категория труд и няма доказателства за изплащане на суми за вредност и тежест или други плащания от които да се направи извод в полза на твърдението на жалбоподателя, че полагания от него труд е бил от втора категория. Съдът правилно не е кредитирал гласните доказателства, тъй като трудовият стаж се установява по делото от приложените писмени доказателства съгласно чл. 40 от НПОС и няма данни за загубени или унищожени документи с оглед приложението на чл. 165 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. При установеното от фактическа и правна страна правилно е прието, че не са налице предпоставките на § 4, ал. 1 ПЗРКСО Постановено е правилно решение което следва да бъда оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд шесто отделение