Решение № 5602 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2015 г.

Решение № 5602 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Пловдив и от Димитър Петров Пенков от с. Граф Игнатиево, община Марица, чрез пълномощника му адв. Надежда Махмудиева, срещу решение № 2675 от 08 декември 2014 г., постановено по адм. д. № 2839/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен отказ на началника на СГКК гр. Пловдив за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Граф Игнатиево относно поземлени имоти с идентификатори 17806.501.812 и 17806.501.813 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. С касационните жалби решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иван Йорданов Димитров, чрез пълномощника си адв. Георги Атанасов, в писмени отговори, оспорва и двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Иван Йорданов Димитров срещу отказ изх. № 01-164039/16 септември 2014 г. на началника на СГКК гр. Пловдив, по подадено заявление вх. № 94-15964/04 юни 2013 г. по описа на СГКК гр. Пловдив, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Граф Игнатиево, община Марица, одобрени със заповед № РД-18-4/22 януари 2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 17806.501.812 и 17806.501.813. Съдът е приел, че така постановеният отказ е издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение наадминистративнопроизводствените правила, поради което е отменил същия и върнал преписката на началника на СГКК гр. Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените указания. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 1844 от 10 юни 2010 г., постановено по гр. д. № 9596/2009 г. по описа на на Районен съд Пловдив ответникът в настоящото производство Иван Йорданов Димитров е признат за собственик по отношение на Димитър Петров Пенков на площ от 50 кв. м, ограничена между бивша ограда като имотна граница, разделяща поземлен имот 17806.501.813 и съседния поземлен имот 17806.501.812 и новотрасираната граница между тези два имота по новата кадастрална карта. Също така Димитър Петров Пенков е осъден да му предаде владението върху площта от 50 кв. м. ограничена между бивша ограда като имотна граница, разделяща поземлен имот 17806.501.813 и съседния поземлен имот 17806.501.812 и новотрасираната граница между тези два имота по новата кадастрална карта. Това решение е послужило като основание за издаване на заповед № КД-14-16-1030/19 юни 2013 г. на началника на СГКК гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на КККР на с. Граф Игнатиево, състоящо се в нанасяне на нови обекти: поземлен имот с идентификатор 17806.501.1707, с площ 1686 кв. м, собственост на Петър Атанасов Пенков, поземлен имот с идентификатор 17806.501.1708, с площ 874 кв. м, собственост на Иван Йорданов Димитров, и сгради; заличаване на обекти: поземлен имот с идентификатор 17806.501.812, с площ 1736 кв. м, собственост на Петър Атанасов Пенков, и поземлен имот с идентификатор 17806.501.813, с площ 824 кв. м, собственост на Иван Йорданов Димитров, и сгради. Тази заповед на началника на СГКК е била отменена с решение № 2772 от 05 декември 2013 г., постановено по адм. дело № 2151/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, а преписката върната за произнасяне съобразно дадените в решението указания, съгласно които административният орган следва да състави акт за непълноти и грешки. В изпълнение на тези указания е издаден отказа, предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд обосновано е приел, въпреки наличието на съдебно решение от друг състав на Административен съд Пловдив в обратен смисъл, че не е било необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. Освен изложеното в мотивите на административния съд, отказът на началника на СГКК гр. Пловдив е незаконосъобразен и на друго основание. Към датата на постановяването на оспорения отказ - 16 септември 2014 г., е в сила изменението на ЗКИР, обнародвано в ДВ, брой 49 от 13 юни 2014 г. Съгласно новата разпоредба на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Вместо да извърши исканото от заявителя изменение, административният орган се е позовал на отменени разпоредби, като е постановил оспорения отказ. Наличието на влязло в сила съдебно решение, задължаващо административния орган да извърши определено действие, не може да се противопостави на изменението на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да му заплатят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция общо в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,