Решение № 5882 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15866/2008 г.
ВАСI отделение08.05.2009 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
Отменя Решение № 805/31.10.2008 г. по адм. д. № 1778/2008 г. на Административен съд София - град, I-во отделение, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД, гр. София против ревизионен акт (РА) № 20002546/15.11.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 169/31.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14026, 31 лв. за данъчен период 1.03. - 31.03.2007 г. по фактура № 100048 от 26.03.2007 г., издадена от "Фавола" ЕООД и вместо това постановява: Отменя ревизионен акт (РА) № 20002546/15.11.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 169/31.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД, гр. София в размер на 14026, 31 лв. за данъчен период 1.03. - 31.03.2007 г. по фактура № 100048 от 26.03.2007 г., издадена от "Фавола" ЕООД. Осъжда Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати 2575 (две хиляди, петстотин седемдесет и пет) лева разноски по делото на "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД, гр. София. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5882 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15866/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД, гр. София, срещу Решение № 805/31.10.2008 г. по адм. д. № 1778/2008 г. на Административен съд София - град, I-во отделение, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20002546/15.11.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 169/31.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14026, 31 лв. за данъчен период 1.03. - 31.03.2007 г. по фактура № 100048 от 26.03.2007 г., издадена от "Фавола" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител взима становище за оставяне в сила на решението и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалвания РА законосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14026, 31 лв. за данъчен период 1.03. - 31.03.2007 г. по фактура № 100048 от 26.03.2007 г., издадена от "Фавола" ЕООД. Посочено е, процесната фактура не е обвързана с настъпило данъчно събитие. Приема се, че данъкът е начислен неправомерно. Доставчикът не бил издал в срок данъчна фактура, а същата била издадена в последствие. Спорният въпрос по делото е дали през м. 03.2007 г. е настъпило данъчно събитие, за да има касатора право на данъчен кредит по процесната фактура. Не се спори по делото, а това е видно и от извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, че плащането е станало през м. Март 2007 г. на процесната доставка. Видно от РА № 1492/23.04.2007 г., издаден на прекия доставчик "Фавола" ЕООД органите по приходите не са извършили корекция на начисленото ДДС. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Това означава, че органите по приходите признават за правилно начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик, станало именно през м. Март 2007 г. Този приет по делото като доказателство РА не е коментиран в Решението на АССГ. Неправилно АССГ е приел, че наличието на Приемо - предавателен протокол от 26.09.2006 г. означава, че собствеността върху стоката е прехвърлена тогава. С него е доказано само прехвърляне на стоката, но не и собствеността върху нея. Предвид на обстоятелството, че окончателен получател на стоките е Министерство на финансите, то собствеността се прехвърля след одобрението на Министерството. В Решението на АССГ не са обсъдени показанията на свидетеля Александър Геров, предвид на които, собствеността на стоката не се прехвърля веднага с предаването й, а едва след одобрението й от Министерството, тъй като по договора той е възложител, а изпълнител е "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД. Прехвърлянето на собствеността е станало едва с подписването на тристранен протокол, с който Министерството - възложител приема изпълнението. Не са обсъдени представените и приети като доказателства Сертификати за временно приемане на оборудване с бенефициент Национална ветеринарна служба. От цитираните сертификати е видно, че приемането през м. 09.2006 г. е само временно, до одобрението на Министерството. Не е обсъдено Допълнително споразумение от 14.07.2006 г. към договора за доставка между "Автоинженеринг ИА" ДЗЗД и "Фавола" ЕООД, видно от което правото на собственост върху вещите, ще се прехвърли едва след подписване на приемо - предавателен протокол за окончателно приемане на подемната техника от Централното звено за финансиране и договаряне към МФ. По-късното начисляване не рефлектира върху правото на получателя за приспадане на данъчен кредит и не преклудира това право, тъй като в закона няма забрана за по-късно начисляване на ДДС. Неизпълнението на задължението за своевременно начисляване на данъка води до задължение за заплащане на лихви и до реализиране на административнонаказателна отговорност. Подобно тълкуване на закона се подкрепя от съпоставката на двете редакции на чл. 64, ал. 1, т. 2 - преди изменението, и тази след това, обнародвана в ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г., според която вече изрично е предвиден срок, в който доставчикът следва да начисли данъка, за да възникне право на приспадане за получателя. До този момент обаче е липсвало законово основание поради забавеното изпълнение на задължението на доставчика да не се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит. По делото не е спорна реалността на доставката, предаването на стоките и начисляване на ДДС. Решението следва да се отмени, като се отмени атакувания РА. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2575 лева, платими от дирекция "ОУИ". Предвид изложеното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение