Решение № 11702 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Камено, чрез адв. Ж. Бойчев, срещу Решение 15 от 06.01.2021 г., постановено по адм. д. 879 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на Община Камено срещу Заповед РД-09-97 от 22.04.2020 г., издадена от областния управител на Област Бургас, с която е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир "До селото", находящ се в поземлен имот 11096.28.14 по КККР на с. Винарско с площ от 37571 кв. м., актуван с Акт за публична общинска собственост (АПОС) 2028 от 24.01.2020 г., предходен АПОС 6 от 15.05.1997 г. на Община Камено. Наред с това, Община Камено е осъдена да заплати на Областна администрация Бургас направените по делото разноски в размер на 550,00 лв. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевират се доводи за неправилно и разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 от Закона за водите (ЗВ) фактът, че е предложена за дарение само част от язовир не променя характера на имота и той продължава да бъде язовир. Обръща се внимание, че предложеният за дарение имот безспорно представлява язовир - част от него, а останалите части от него са разположени в други поземлени имоти. Поддържа се становище, че язовирите са общинска собственост на основание пар. 7, т. 2, предл. първо от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и общината придобива ex lege правото на собственост върху язовири, които преди това са били държавна собственост. Отделно от това, чл. 57, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) урежда единствено административни задължения като правни последици на вече извършено придобиване на собственост от общината. Обръща се внимание, че наличието или липсата на акт за общинска собственост не определя дали имотът е общински и няма правопораждащи правни последици. В допълнение се прави довод, че съдът неправилно е приел липсата на допуснато нарушение предвид неспазването на едномесечния срок по чл. 19б, ал. 1 ЗВ. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отмяната на оспорената заповед на областния управител и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се сторените в производството разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Областен управител на Област Бургас, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответникът - изпълнителен директор на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд този ответник не се явява и не се представлява. Ответникът - министър на икономиката не изразява становище по предявеното касационно оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд този ответник не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Бургас е образувано по жалба на Община Камено срещу Заповед РД-09-97 от 22.04.2020 г., издадена от областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 и 3 ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир "До селото", находящ се в поземлен имот 11096.28.14 по КККР на с. Винарско с площ от 37571 кв. м., актуван с АПОС 2028 от 24.01.2020 г., предходен АПОС 6 от 15.05.1997 г. на Община Камено. В оспорената заповед като фактическо основание за отказа е посочено, че имотът, предмет на дарението, не отговаря на определението за язовир, дадено по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Конкретизирано е, че този имот съставлява част от язовир, тъй като язовирната стена не попада в своята цялост в границите на актувания поземлен имот, а в друг с начин на трайно ползване "За селскостопански, горски, ведомствен път". Преливникът също попада в друг поземлен имот с начин на трайно ползване "Пасище". Отчетено е, че и двата посочени поземлени имота са собственост на Община Камено. Като е съобразено това, в заповедта изрично е акцентирано, че отказът по нея не съставлява пречка Община Камено да предложи безвъзмездното прехвърляне на язовир "До селото" повторно след актуване на земята, върху която е разположена водностопанската система в цялост. Ето защо и като е съобразено, че земята, върху която е изграден язовир "До селото" не е актувана в цялост и становището на назначената комисия от заседанието й от 03.02.2020 г., областният управител е издал спорната заповед. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с Решение по т. 25 от Протокол 40 от 27.09.2018 г. Общинският съвет Камено е дал съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на държавата по отношение на язовири - публична общинска собственост, в това число по т. 25 язовир "До селото". Въз основа на взетото решение, със Заявление peг. индекс 08-00-237 от 03.10.2018 г. по описа на Министерство на икономиката, кметът на Община Камено е отправил мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне на държавата на собствеността на пет язовира. Преписката е изпратена на областния управител на Област Бургас за произнасяне. Била е назначена комисия, която да извърши предварителна проверка на постъпилите документи. Въз основа на констатациите от извършената проверка и становището на комисията, че съоръжението не е язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в границите на предложения имот, областният управител на Област Бургас е издал оспорената заповед. Съдът кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на него приел, че още при създаването на КВС и после пренесено в кадастралната карта, е допусната явна фактическа грешка при отразяване на контурите на язовира неговия воден обем, стена и преливник. Приел за установено, че язовирът е разположен върху няколко имота (общо 4), по описан в заключението начин, като видно от изготвената в него таблица, част от имотите са общинска собственост (частна общинска и публична общинска). Наред с това съобразил дадения от вещото лице отговор при разпита му в съдебно заседание, че по-голяма част от имота, предмет на дарението, попада в язовира водният обем, част от стената и част от преливника, но част от съоръженията са извън процесния имот, както е показано на Приложение 1 към заключението. При така установеното от фактическа страна, съдът приел жалбата за неоснователна. Направил извод, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19б, ал. 1 ЗВ - областен управител на съответната област, в предвидената мотивирана писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По изложените в съдебното решение съображения за инструктивен характер на срока по чл. 19б, ал. 1 ЗВ е приел за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Като съобразил чл. 19б, ал. 5 ЗВ и § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и се позовал на експертното заключение на приетата съдебна експертиза, съдът мотивирал извод за законосъобразност на преценката на областния управител, че имотът не съставлява язовир по смисъла на последната разпоредба, а част от него. Съдът изрично посочил, че няма пречка да се направи повторно предложение за дарение, стига същото да е по отношение на цялата водностопанска система. По тези съображения жалбата на Община Камено била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за неконстатирани от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвид непроизнасянето на административния орган в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗВ. Спазването на този срок не е сред тях. Касае се за инструктивен срок, изтичането на който няма за последица невъзможност за областния управител да се произнесе като приеме или откаже дарението, както правилно е приел това и първоинстанционният съд. По предписанието на чл. 19б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19а ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея, както е в настоящия казус предвид установеното по делото от писмените доказателства и заключението на приетата съдебно техническа експертиза. В този смисъл правилно е преценено в обжалваното решение, че предмет на предложението за дарение не е язовир, а част от него, тъй като не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот 000002 по КВС на с. Винарско, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява водния обем, част от язовирната стена и част от преливника на язовира. Язовирът в неговата цялост е разположен върху няколко имота. В този смисъл е налице основание да се приеме, че посоченият имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, поради което тази дарявана част не може да се дефинира като язовир. Правилно административният съд е взел предвид и това, че няма пречка повторно да се отправи предложение за дарение на процесния язовир. Това може да стане след като се отстрани посочената от вещото лице грешка при отразяване на имота в КВС и в дарението се включат всички имоти, заети от язовира като цялостна водностопанска система. По гореизложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора на Община Камено следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация на Област Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение