Решение № 267 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2015 г.

Решение № 267 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Боян Крумов Лунгов от гр. Брегово, област Видин, срещу решение № 17 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 9/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Младенова, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 8.12.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 17 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 9/2015 г. Административният съд - гр. Видин, III състав, е отхвърлил жалбата на Боян Крумов Лунгов със съдебен адрес в гр. Видин срещу решение № 117-1 от 7.01.2015 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин, с което е потвърдено разпореждане № 4404151748 от 24.11.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираното в жалбата отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до следното: правилно ли е определен размерът на отпуснатата на Боян Крумов Лунгов от гр. Брегово лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в частта й относно взетия предвид от органите на НОИ осигурителен доход за 1987, 1988 и 1989 г. По делото е било установено, че през цитирания период пенсионерът е работил по основен трудов договор в СПТУ по селско стопанство "В. Левски" като преподавател при пълен норматив учебни часове, където е осигуряван за всички осигурителни рискове. Едновременно с това Лунгов е полагал труд по втори трудов договор като лектор в ПУЦ, като този център първоначално е бил създаден към АПК - Брегово, а впоследствие е преминал към посоченото СПТУ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорните правоотношения през посочения период са се уреждали от Наредбата за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, приета с ПМС № 69 от 29.12.1984 г., обн. ДВ, бр. 3 от 1985 г., в сила от 15.01.1985 г., отм., бр. 48 от 23.06.1987 г., и от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, утвърден с ПМС № 35 от 5.06.1987 г., обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., отм., бр. 99 от 16.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г. Съгласно чл. 7, ал. 6 от наредбата в случаи като този на Лунгов работниците и служителите е трябвало да се осигуряват само за трудова злополука, като по силата на чл. 7, ал. 5 от същата наредба полученото по това правоотношение възнаграждение не се взема предвид при определяне на размера на пенсията. Следователно фактът, че по втория трудов договор са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурителни случаи вместо дължимите само за трудова злополука, е без правно значение, тъй като тези вноски са направени недължимо. Тези подзаконови разпоредби са в съответствие с чл. 11 ЗП (отм.), който има предвид средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които по силата на нормативните актове за общественото осигуряване са правени задължителните осигурителни вноски за всички осигурителни случаи, а не и доходи, за които не е съществувало такова нормативно задължение. Според чл. 34, ал. 1 от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Когато по основното си трудово правоотношение работниците и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи. Според втората алинея на същия текст паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1, изречение първо, които са осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид. В алинея трета на чл. 34 от правилника изрично е казано, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците и служителите по ал. 1, изречение второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договора при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите и правилниците за прилагането им. Предвид обстоятелството, че през процесния период Лунгов е работил по основен трудов договор в СПТУ по селско стопанство "В. Левски" като преподавател при пълен норматив учебни часове, то е лице по чл. 34, ал. 1, изречение първо от правилника и за него е приложима втората, а не третата алинея на този правилник, поради което правилно органите на НОИ са изчислили пенсията му за спорния период от трудовото възнаграждение за основната му работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не са взети предвид. В тази връзка тезата на касатора относно прилагането на текста на чл. 1, ал. 2, б. "к" от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. не намира нормативна опора, тъй като Лунгов не е лице по чл. 34, ал. 1, изречение второ от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги. Що се касае до разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО, то тя е приложена на базата на осигурителния доход на лицето по основното трудово правоотношение съгласно действащото към периода на полагането на труда законодателство, цитирано по-горе. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника се присъжда сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,