Решение № 6367 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез гл. юрк. М. Петкова като процесуален представител, срещу Решение 8654 от 14.10.2024 г., постановено по адм. дело 1355/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на релевираните от органа дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл. Сочи се, че уволненият държавен служител не е изпълнил задълженията си и е забавил изпълнението на задълженията си, произтичащи от длъжностната му характеристика, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност с издадена заповед. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба или да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът С. Е. О., чрез пълномощника си адв. Н. Гаргова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С обжалваното решение е отменена заповед 388/31.05.2024 г. , издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на С. Е. О. с ранг трети младши, директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция Контрол на пазара при КЗП, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение . За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.97 ЗДСл, при спазена процедура по чл.93 ЗДСл, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че органът не е посочил конкретни действия и бездействия на служителя, съставляващи нарушения на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДСл, а и вменените дисциплинарни нарушения са недоказани. Констатира се отсъствие на преценка на обстоятелствата, относими към вида на наказанието по чл. 91 ЗДСл. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, в съответствие с които са формираните правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания за наличие на касационните основания по чл.209, т.3 АПК са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че от съдържанието на заповедта не става ясно какви са конкретните нарушения на служебната дисциплина и във връзка с кои задължения е налице неизпълнение или забавено изпълнение от страна на държавния служител. Видно е, че оспореният административен акт не съдържа описание на действия и/или бездействия на служителя, конкретизирани по време и място на осъществяване, които органът е квалифицирал като неизпълнение на служебните задължения по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и като забава изпълнението на служебните задължения по см. на чл. 89, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Обвинението е за това, че нарушителката не е издала много на брой наказателни постановление, с което е ощетила с хиляда левове бюджета на КЗП, попречила е за събираемостта на приходите в КЗП и на държавата; че е прекратила незаконосъобразно преписки по чл.28 ЗАНН или чл.54, ал.1, т.2 и т.6 ЗАНН; че е отказвала да изпрати на НАП наказателни постановления за принудително събиране, с което е ощетила бюджета; че не познава в детайли нормативните актове, по които има компетенции, в т.ч. ЗАНН и не се придържа стриктно към методическите указания за групите стоки и не спазва определените задължения в Процедурния наръчник за осъществяване на административно-наказателна дейност в КЗП; че не спазва Вътрешните правила за организация на дейността на КЗП; че при получени уведомления от АМ /Агенция Митници /, отговаря в срок от 6 месеца, въпреки подписания меморандум за сътрудничество между КЗП и АМ, в който срокът е 3-дневен, като не докладва стоките, изпраща отговорите в ЦУ и в АМ с огромно закъснение, без да е извършена проверка, без да са представени сертификати и без наличие на документи, удостоверяващи безопасността на стоките; че не спазва процедурите съгласно Процедурния наръчник за осъществяване на административно-наказателна дейност в КЗП, като за част от преписките не са предприети мерки за издаване на наказателни постановления и е изтекъл 6-месечния срок. Все в частта на предявеното обвинение са посочени номер и дата, наименование на търговско дружество и чл.50 от ЗЗП, както и констатация, че служителят подлежи на наказание по чл.260а НК, чийто текст е възпроизведен. Видно е, че за част от релевираните нарушения за неиздаване на наказателни постановления или за неподписване на съставени наказателни постановления или за прекратяване на преписките поради маловажност на нарушенията по чл.28 ЗАНН /т.1-т.11 от заповедта/, органът е изложил данни за извършени проверки, проверявани лица и установени нарушения, но за друга част- такава информация липсва /т.16 от заповедта/. За деянията по т.12 т.15 от заповедта са изложени факти за извършен внос на стоки и комуникация с Агенция Митници , за абонаментен договор с търговско дружество, за забавени заплати, хонорари и командировъчни и за сключен граждански договор, без яснота с какви служебни задължения на нарушителката, същите са свързани. Идентично е описанието на деянието и в т.17 от заповедта недокладвани НТП на комисия, без да е посочено от къде произтичат и какви са задълженията за това на служителката О.. От изложеното следва, че в случая описанието на релевираните нарушения на служебната дисциплина е ограничено само до изброяване на факти от извършени проверки и не дава възможност да се определят конкретните действия или бездействия на служителката, с които да е осъществен състава по чл.89, ал.2, т.1 и т.2 ЗДСл. Съдържанието на оспорената заповед не удовлетворява изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. От друга страна, липсва привръзка на деянията с конкретни служебни задължения, които са приети за нарушени. Органът не е посочил къде са предвидени служебните задължения дали в длъжностната характеристика, дали произтичат от нормативен акт /кой/, дали са възложени с вътрешно служебен акт на председателя на КЗП или от друг източник. Препращането към разпоредбата на чл.21, ал. 1 ЗДСл, въвеждаща общото правило за точно, добросъвестно и безпристрастно изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, не удовлетворява изискванията за мотивиране на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания. В случая не са посочени кои са неизпълнените или изпълнените със забава служебни задължения, както правилно е констатирал решаващият съд. Сред доказателствата, описани в заповедта фигурира длъжностната характеристика за заеманата от О. длъжност директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция Контрол на пазара при КЗП, която освен, че не е представена по делото, но и органът не е посочил кои конкретни задължения от същата не са изпълнени. Цитирани са също Процедурен наръчник за осъществяване на административно-наказателна дейност в КЗП, Вътрешни правила за организация на дейността на КЗП и Меморандум за сътрудничество между КЗП и АМ. Горните документи не са част от доказателствата по преписката и по делото, като е неясно какви задължения същите предвиждат конкретно за директора на РД при КЗП. Данни в изложения смисъл, относими към служебните задължения на нарушителя и към състава на предявеното обвинение, не се съдържат и в материалите към дисциплинарната преписка - докладната записка за извършената вътрешно-ведомствена проверка, въз основа на която е инициирано дисциплинарното производство и протоколите на дисциплинарния съвет, приложени по делото. Видно е, че органът буквално е възпроизвел в заповедта съдържанието на протокола на дисциплинарния съвет от 21.02.2024 г., вкл. частта, в която се считат за недоказани нарушенията по т.13.-т.17, с което допълнително е внесъл неяснота за предмета и обхвата на дисциплинарното обвинение. В процесната заповед е цитирана разпоредба от Устройствения правилник на КЗП, която обаче визира правомощията на Комисията, но не задълженията на директора на регионалната дирекция към КЗП, каквото е длъжността на нарушителката. От изложеното следва, че описаните факти не са свързани с конкретни задължения на служителката и с конкретен източник на тези задължения, за да бъдат приети като съставомерно дисциплинарно нарушение. Както се посочи, със заповедта поведението на нарушителката е квалифицирано общо като нарушение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДСл без да е съобразено, че всяка от цитираните разпоредби съставлява самостоятелно дисциплинарно нарушение и без да са изложени факти, които да осъществяват предпоставките на всяко едно от тези нарушения. Изводът от изложеното е за предявено неясно дисциплинарно обвинение. Налице са основанията за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 2, и 3 от АПК, в който смисъл следва да се допълнят мотивите в съдебния акт. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са пречка за извършване на проверка относно наличието на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно констатираните процесуални нарушения обосновават извод и за противоречие на заповедта с материалния закон, каквито констатации се съдържат в обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. С оглед представените към преписката и по делото доказателства, обосновано съдът е преценил, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са посочени конкретни действия и бездействия на служителя, които да съставляват нарушение по цитираните нормативни разпоредби. Като не са посочени служебните задължения и актовете, в които се съдържат същите, само твърденията за неизпълнението им или за забавеното им изпълнение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло и изводите в обжалваното решение относно допуснато нарушение на чл. 91 ЗДСл. При определяне вида на наложеното наказание са изложени общи констатации за извършени тежки нарушения със сериозни последици за бюджета, както и за умишлена вина на нарушителката. Дисциплинарната отговорност е лична отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, а наказанието се налага след преценка на цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не е сторено. Предвид изложеното, касационният съд счита, че издадената заповед е незаконосъобразен административен акт, а оспореното решение за отмяната й, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство, които са в размер на 1200,00 лева за адвокатско възнаграждение, платими от КЗП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,