Решение № 10718 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2015 г.

Решение № 10718 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. В. В. е подал касационна жалба срещу решението от 20.04.2015 г. по адм. дело № 1885/2014 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за неимуществени вреди, настъпили в периода 29.03.2014 г. - 29.05.2014 г., по време на престоя му в Затвора - Варна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението съответства на материалния закон и следва да остане в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че А. В. В. излежава наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Варна от 20.07.2009 г. В края на март 2014 г. по финансови причини затворът преминал на отопление с дизелово гориво. При експлоатацията възникнал технически проблем по причина, че горелката на котела била пригодена за работа с природен газ. Вследствие на неправилното подаване на гориво, при изгарянето му се отделяли пушек и сажди. На 25.05.2014 г., по повод на подаден сигнал, длъжностни лица от Регионалната инспекция по околната среда и водите извършили проверка на котелната централа и запознали отговорните служители с изискванията на чл. 18, т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, на чл. 11, чл. 12 и чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 26 март 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. От страна на администрацията на затвора били предприети мерки за почистване на съоръжението и за набавяне на необходимата дюза и настройка от лицензирана фирма с което проблемът е бил отстранен. С писмо № 24-00-3692/19.06.2014 г. началникът на Затвора-Варна уведомил регионалната инспекция, че са сменени части по горелките и е извършена настройка на горивния процес с цел пълно изгаряне на дизеловото гориво. От показанията на свидетел, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, било установено, че за периода април-юни 2014 г. въздухът бил силно замърсен от сажди и черен дим, които прониквали в помещенията. На охраната давали маски, но не и на лишените от свобода. А. В. искал да отиде на лекар, но му отказвали, тъй като в затвора нямало лекар. Във връзка с твърденията на ищеца, че вследствие на допуснатото от администрацията на затвора продължително замърсяване на въздуха било увредено здравето му, по делото била назначена медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице, ищецът страдал от следните заболявания: хипертонична болест на сърцето, исхемична болест, спондилоартроза, дискова херния, спинална стеноза, шизоидно личностно разстройство, за които имало медицинска документация. Не били открити данни за влошаването на тези заболявания или за изява на нови в исковия период. Направеният на ищеца клиничен преглед и проведените специализирани изследвания не показали наличието на задух от белодробен произход и болестни прояви, свързани с функциите на дихателната система като резултат от въздействието на твърди частици и газове в околната среда. Съобщаваният от ищеца задух най-вероятно се дължал на известните до момента и доказани чрез обективни изследвания заболявания - хипертонична и исхемична болест на сърцето. От правна страна административният съд приел, че искът е недоказан, тъй като ищецът не ангажирал доказателства, че са му причинени неимуществени вреди вследствие на незаконна административна дейност и отхвърлил предявения иск. Решението за отхвърляне на исковата претенция съответства на материалния закон. Административният съд е формирал вярна преценка, че ищецът не е доказал твърденията си за настъпването на неимуществени вреди като резултат от замърсяването на въздуха. Под увреждане на здравето, каквото се твърди в исковата молба, следва да се разбира всяко нарушаване на анатомичната цялост или на функциите на човешкия организъм. В случая не е установено настъпването на такива последици за физическото здраве на ищеца. Твърденията му се опровергават от заключението на допуснатата по делото медицинска експертиза, в която е обсъдено неговото здравословно състояние и е посочено, че няма данни за влошаване на здравето му поради продължилото повече от два месеца замърсяване на въздуха в помещенията на затвора. Съдът е направил фактически извод, че е допуснато завишено съдържание на вредни емисии във въздуха поради непълното изгаряне на използваното дизелово гориво, но не е изложил мотиви дали замърсяването на въздуха се дължи на незаконосъобразно бездействие или на незаконни действия от страна на администрацията на затвора като условие за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице. Той погрешно се е позовал на обективният характер на отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вместо да обсъди наличието на незаконно бездействие или незаконни действия, довели да влошаване на жизнената среда. Имуществената отговорност по специалния закон е обективна, тъй като вредите подлежат на обезщетяване независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. При отсъствието на изискване да се докаже субективен елемент, на доказване подлежи наличието на обективно несъответствие между закона и актовете, действията или бездействията на администрацията. Макар първоинстанционният съд да не е обосновал наличието на незаконно бездействие или незаконни действия на администрацията на затвора, решението е правилно по резултат. Дори да се допусне, че има незаконно бездействие от страна на натоварените служители за отстраняване на създадените в затвора неблагоприятни условия, по делото не е установено, че за ищеца са настъпили неимуществените вреди, изразяващи се в увреждане на неговото здраве. Поради това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, в която предявеният иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е бил отхвърлен. Решението е неправилно и следва да се отмени в частта, в която ищецът е бил осъден да заплати на съда държавна такса и разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по делото. С определение № 2501/24.06.2014 г. административният съд е освободил Антонин Влаев от заплащане на държавна такса и разноски по делото по съображения, че няма достатъчно средства да ги заплати. При това положение, независимо от изхода на делото, държавната такса и разноските остават за сметка на държавния бюджет. По същата причина ищецът не дължи и юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд