Решение № 9884 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2013 г.
ВАСIII отделение14.07.2014 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5697/28.08.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2031/2012 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9884 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валя Иванова Петрова против решение № 5697/28.08.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2031/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № 02-060-6500/2883/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 400 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо, индивидуализирано по-горе, с което на заявителката Валя Иванова Петрова е отказано изцяло финансово подпомагане за кампания 2010 г. по СЕПП и по СНДП поради установени площи на застъпване, които са определени като 74,74% от установената за подпомагане площ. Наложена е санкция за бъдещ период на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. в размер на 33 623,23 лева. Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки, че административният орган законосъобразно е приел, че установените застъпвания не са отстранени. Съдът е посочил, че в конкретния случай не е бил съставен от административния орган заключителен документ относно процедурата по изясняване на несъответствието, но при колизия на права върху площи на различни заявители, административният орган следва да откаже подпомагане на всеки от заявителите, тъй като няма възможност да разреши подобен спор. Решението на административния съд е правилно. Констатацията на административния орган за наличие на застъпена площ и за размера й е потвърдена със заключението на съдебно-техническата експертиза. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че двойно заявените площи от Валя Петрова са в размер на 107,09 ха. Вещото лице е описало и приложените документи от заявителката, с които установява правото си на ползване върху имотите, като вещото лице е посочило, че в ДФЗ - РА не са представени други документи от жалбоподателката, доказващи правното основание за ползване на заявените земеделски имоти. Изрично е посочено в заключението, че "застъпванията не са отстранени към настоящия момент". При тези данни, изводът на административния съд, че не е оборена констатацията на административния орган за наличието на застъпени площи и техния размер, е обоснован и верен. При така установения размер на застъпена площ и размер на негодната за подпомагане площ (като вторият не се оспорва от жалбоподателката, видно от изричното изявление на пълномощника й в съдебно заседание, проведено на 11.07.2012 г.) от общо определения размер на площта, годна за подпомагане, който в проценти е повече от 20%, административният орган правилно е приложил чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Неснователни са възраженията на касатора, направени в касационната жалба. Релевантното за спора обстоятелство е, налице ли са или не документи, установяващи ползването на жалбоподателката върху застъпените площи. След като такива не са представени за установените с обжалваното писмо площи, основателно е преценено от органа, че са налице предпоставките на закона, визирани в чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, за отказ за плащане по подаденото заявление. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд