Решение № 50064 от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2022 г.

Решение № 50064 от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022 г. по гр. д. № 1238/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021 г. по гр. д. № 15535/2019 г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК "Лев Инс" АД за сумата над 18 000 лева до 25 714,29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от 20.08.2016 г. Касаторката, Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Намира за незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер на 30%, поради неправилно приетото от съда, че тя е пътувала без правилно обезопасяване, както и че приносът за настъпване на вредоносния резултат не зависи от възрастта й. Излагат се съображения, че към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установеното от закона /чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 ЗДвП/ задължение да пътува с поставен предпазен колан или в обезопасителна система за деца; поради което не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки такова задължение. Поддържа се, че задължение по чл. 137а - чл. 137д ЗДвП, както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е имал единствено виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, който е и упражняващата надзор майка на малолетната ищца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с цената на уважения иск срещу ответника, тъй като процесуалното представителство е уговорено при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по жалбата и по делото, Застрахователна компания "Лев Инс" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Третото лице помагач на страната на ответника, ЗК "Лев Инс" АД, "Агенция "Пътна инфраструктура", не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Апелативният състав е кредитирал и двете, приети по делото експертизи - медицинска и автотехническа, които са категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране, тя е пътувала без правилно обезопасяване. Съставът е приел, че обстоятелството, че ищцата е дете, не преодолява приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като приносът за настъпване на вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия. Съдът се е позовал на установените въз основа на медицинска експертиза увреждания на носа, скулната кост и окото на ищцата, както и на категоричния извод на двете вещи лица, че такава травма не може да се получи при страничен удар на главичката на детето в предпазните "наушници" на детското столче (които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от интериора на купето, най-вероятно - предна седалка. С оглед така установените факти, съдът е приел, че двете експертни заключения се основават не на предположения, а на изчисления според законите на физиката на траекториите за движение на тялото на пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и без такова. На база на това е направен извод за доказано наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете. Същевременно решаващият състав е приел за установено и обстоятелството, че има неправилно срастване на костите на носа на ищцата (зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на организма (след 18 г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания, които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и при зачитане 30%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, апелативният съд е намерил, че сумата от 18 000 лева, присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата. На практика апелативният съд, от една страна, е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди според критериите по чл. 52 ЗЗД на 25714,29 лева с оглед бъдещите страдания на ищцата, свързани с допълнителна операция за отстраняване накриво зарасналите кости на носа след навършване на пълнолетието й, а от друга страна, е редуцирал размера на обезщетението на 18 000 лева на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед приетия принос за съпричиняване от 30%. Крайният резултат е потвърждаване от въззивния съд на първоинстанционното решение, въпреки направените от апелативния състав различни правни изводи относно приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид липсата на касационна жалба от застрахователното дружество, предметът на настоящото производство е ограничен до единственото оплакване в касационната жалба на ищцата за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липса на противоправно деяние от страна на същата като малолетно дете, тъй като задължението тя да бъде обезопасена е на делинквента – водач на МПС и нейна майка. Доколкото въпросът относно приложението на чл. 52 ЗЗД не е предмет на касационната жалба на ищцата, по която е образувано настоящото производство, не е допуснат касационен контрол на въззивния акт в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на прекия иск за разликата от 25 714,29 лева (определеният размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД от въззивната инстанция) до 30 000 лева. С определение по чл. 288 ГПК по настоящето дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно за връзката между действията на делинквента – водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. В ППВС № 88/12.09.1962 г. е даден отговор на въпроса, дали чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Според даденото разрешение, за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. Съгласно решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. на I т. о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби (чл. 183, ал. 4, т. 10). При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Въз основа на дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, настоящият състав дава следния отговор на релевирания правен въпрос: "Пострадалото малолетно не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи. " По основателността на касационната жалба: Изложените от въззивния състав мотиви за обективния характер на приноса по чл. 51, ал. 2 ЗЗД както и, че такъв може да е налице и при действия /бездействия на малолетно лице, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС. От друга страна, противно на приетото, както в задължителната практика на ВС и ВКС, така и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, апелативният съд не е провел разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед тяхното значение за настъпване на вредите /причинно - следствена връзка/, като не е отчел и вменената на делинквента - водач завишена грижа, когато в превозното средство пътува малолетно дете, какъвто е конкретният случай, предмет на спора. С оглед на така очертаната дължима от водача – деленквент грижа да обезопаси пътуващото в управляваното от него МПС малолетно дете, не е налице принос на последното за настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част следва да бъде отменено, като на ищеца се присъди обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер още на 7714,29 лева – разликата от 18 000 лева до 25 714,29 лева, ведно със законна лихва от 20.08.2016 г. до окончателното плащане. Предвид изхода на спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която, е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., да заплати на ЗК "Лев Инс" АД разноски за горницата над 42,86 лева до 120 лева за първоинстанцинното производство. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ЗК "Лев Инс" АД следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на още 617,14 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците - адв. В. В. О., адвокатско възнаграждение в размер общо на 900 лева с вкл. ДДС за трите инстанции, при отчитане на незадължителността на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.7.2009 г. на ВАС, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 281, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, РЕШИОТМЕНЯ решение № 287/02.03.2022 г. по гр. д. № 1238/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021 г. по гр. д. № 15535/2019 г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК "Лев Инс" АД за сумата над 18 000 лева до 25 714,29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от 20.08.2016 г., както и в частта, с която, е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Р. Б. И., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., да заплати на ЗК "Лев Инс" АД разноски за горницата над 42,86 лева до 120 лева за първоинстанцинното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. Б. И., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер още на 7714,29 лева, причинени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2016 г. до окончателното заплащане на обезщетението. ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС за трите инстанции. ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 6 ГПК, ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 617,14 лева. Решението е постановено при участието на "Агенция "Пътна инфраструктура", като трето лице - помагач на страната на ответника, ЗК "Лев Инс" АД. Решението не подлежи на обжалване.