Решение № 3044 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. П. от [населено място], област Софийска, чрез представител по пълномощие адв. Б. Михайлов от Софийска адвокатска колегия против Решение 861/02.07.2024год., постановено по административно дело 1342/2023 год. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена като неоснователна жалба му срещу издаден Отказ с рег. 246000-4375/05.10.2023 год. на началник на Районно управление (РУ) - Ботевград при Областна дирекция на МВР София, за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и необосновано. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана необходимостта на лицето за лично носене на оръжие с цел самоотбрана. Сочи, че по категоричен начин се доказа, че е собственик на ресторант, хранителен магазин, заведение и пункт на Изи Пей, като всекидневно трябва да събира оборотите от четирите обекта, които генерират големи финансови наличности. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че носенето на голяма сума пари не доказва необходимостта от носене на огнестрелно оръжие за самоохрана. По мнение на оспорващия изводите на съда, че срещу него има налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) са неправилни. Твърди, че издадената заповед не е доказана по никакъв начин, не са представени никакви доказателства, потвърждаващи съпричастността му към домашно насилие, като първоинстанционният съд неправилно е приел, че издадената заповед не е заличена. В съответствие с тези доводи прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител адв. Б. Михайлов от Софийска адвокатска колегия поддържа касационната жалба по заявените в нея доводи и аргументи. Заявява искане за уважаване на подадената касационна жалба и отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началникът на РУ Ботевград не взема отношение по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на И. М. П. против Отказ рег. 246000-4375/05.10.2023 год. на началника на РУ Ботевград за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган началник на РУ Ботевград е започнало по повод заявление с рег. УРИ 246000-2917/12.07.2023 год., подадено от И. М. П. с искане за издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, охрана на домът и семейството му към което са приложени и изискуемите се от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) документи. С мотивиран Отказ рег. 246000-4375/05.10.2023 год., на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗОБВВПИ, административният орган е отказал издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, като е развил мотиви, че има издадена заповед за незабавна защита, по която лицето е било страна. Органът е обосновал, че липсва основателна причина самоотбрана за издаване на поисканото разрешение. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспореният отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът е приел, че спрямо жалбоподателя е била наложена мярка за защита със заповед за незабавна защита, като независимо от обстоятелството, че впоследствие молбата за издаване на заповед за защита е била оттеглена, то първоначално издадената заповед до постановяване на акт е породила своето действие. Обосновал е изводи, че фактът на оттегляне на молбата за издаване на заповед за защита не обуславя незаконосъобразност на процесния отказ, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка, като е установено по безспорен начин наличието на наложни мерки по ЗЗДН през последните три години, като е изпълнена материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Съдът е приел, че е налице и второто прието основание за постановяване на процесния отказ - липсва основателна причина за издаване на исканото разрешение. Обосновал е, че не са направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство при подаване на заявлението, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Не били налице данни (дори нямало твърдения в този смисъл), които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Носенето на определена сума пари, макар и в по-големи размери, не можело да докаже потенциално посегателство върху имуществото и живота на жалбоподателя и не можело да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. В съответствие с тези изводи, съдът е приел, за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа на началника на РУ - Ботевград на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ регламентира забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 6 от ЗЗДН (в редакцията, действаща преди изм. в сила от 1.01.2024 г.) и се налагат с два вида съдебни актове със заповед за незабавна защита по чл. 18 като привременна мярка и по чл. 15 в съдебно производство. При наличие на наложена мярка за защита е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като е ирелевантен процесуалният ред, по който е наложена. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки, нито е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът изисква за удовлетворяване на заявлението е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай, както правилно първоинстанционният съд е съобразил, спрямо И. П. е наложена ограничителна мярка по ЗЗДН издадена е заповед за незабавна защита в рамките на предвидения с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ срок от три години. Фактът, че впоследствие молбата за издаване на заповед за незабавна защита е била оттеглена не може да обуслови незаконосъобразност на процесния отказ, тъй като не се заличава фактът на наложената мярка. Към момента на издаване на обжалвания отказ фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е изпълнено, тъй като е установено по безспорен начин наличието на наложени мерки по ЗЗДН през последните три години. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е изпълнена, оспорената заповед е материално законосъобразна на това основание. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органът и съдът са приели, че в заявлението си И. П. не е посочил основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението. В тежест на жалбоподателя настоящ касатор, е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото от П. заявление е посочено с цел самоотбрана, като тази необходимост е обоснована с охрана на домът и семейството му. Настоящият касационен състав приема, че така заявеното обстоятелство не удостоверява по несъмнен и категоричен начин необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. На първо място, така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на твърденията му, че оръжието му е необходимо за охрана на паричните средства, генерирани от търговската дейност на ресторант, хранителен магазин, заведение и пункт на Изи пей стопанисвани от лицето, не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана. По отношение твърдението на касатора за наличната необходимост, обективирана със събиране на значителни по размер суми от обороти на обектите, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, която указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. В допълнение на горното следва да се има предвид, че доколкото целта, която се преследва посредством поисканото разрешение охрана на паричните средства, генерирани от търговската дейност на касатора, реферира към наличие на служебни, а не граждански цели. Въпросните служебни цели охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. Обосновани се явяват и доводите на административния съд, че по отношение на тези твърдения, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене. Липсват каквито и да е твърдения и доказателства в тяхна подкрепа, че по повод осъществяване на така заявената от лицето дейност, същият е получавал заплахи или закани, или по друг начин е застрашен живота, здравето или имуществото негово или на негови близки. Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Обосновано съдът сочи, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение, както правилно се приема от органа и от съда. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че отказа на началника на РУ Ботевград е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, в пълно съответствие с целта на закона, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника не са претендирани такива. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,