Решение № 8450 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2013 г.

Решение № 8450 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Д-р Анелия Орозова-ИППМП" - гр. Белово, срещу решение № 547 от 10.10.2013 г. по адм. дело № 584 от 2013 г. на Административния съд - Пазарджик. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Белово, прави искане решението да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Пазарджик, е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 366 от 8.07.2013 г. на заместник-кмета на община Белово, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на имот - публична общинска собственост, представляващ помещение обект № 4 с площ 57,60 кв. м, находящ се в поземлен имот с идентификатор 03592.502.1207 с адрес: бул. "Освобождение" № 115 - гр. Белово. Съображенията за това са били, че договор № 3 от 3.01.2012 г. за наем, имащ за предмет този общински имот, е изтекъл на 31.03.2012 г. Направен е извод, че жалбоподателите държали същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинския имот, действието на който е изтекло през м. декември 2012 г. Основното в конкретния случай е, че не е било доказано правното основание, въз основа на което касаторите държат имота. Обстоятелството, че бил заплащан наем за обекта след прекратяването на наемното правоотношение, е без правно значение, защото за да възникне наемно правоотношение за общински имот, следва да бъде проведен търг или конкурс по реда на чл. 39 и сл. от ЗОС. Развитите съображения в касационната жалба, че оспореният административен акт противоречи на чл. 102 от ЗЛЗ, са неотносими, тъй като договорът не е бил сключен в хипотезата на посочената разпоредба. Освен това, дори да се приеме наличие на договаряне по чл. 102, ал. 6, пр. 1 от ЗЛЗ, то правата по ал. 4 на същата норма се отнасят до забрана за едностранно прекратяване, което не е налице в случая. Поради това и наличието на договор с НЗОК е неотносимо към твърдението за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Следва да се посочи, че при прекратяване на договора намират приложение общите правила по ЗЗД, поради което спорният договор е прекратен с изтичането на срока, което в настоящия казус е станало на 31.12.2012 г. След тази дата ползването на обекта е без правно основание, поради което правилно е прието, че са налице предпоставките за изземване на имота. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС общинският имот се изземва въз основа на заповед на кмета, когато се владее или държи без основание. Правото на собственост на общината е установено с АОС, който се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него факти. С изтичането на срока договорът е прекратен, поради което е правилен изводът за осъществяване на елемента на фактическия състав - липса на правно основание да се държи и владее имота. Доводите за участие в конкурсна процедура по отношение на същия имот са правно ирелевантни за настоящия спор, тъй като предмет на същия е законосъобразността на издадената заповед от кмета на общината. Като е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, административният съд е приложил правилно материалния закон. При постановяването на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, като са преценени и съответните доказателства При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,