Решение № 12821 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Гъбиланд ЕООД, ЕИК 204124244, чрез адв. С. Каракушева, срещу Решение 1298/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 726/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението по същество за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Счита, че изводите на съда и органите по приходите за липса на реални доставки по фактурите от Старт 67 ЕООД са аргументирани с неотносими обстоятелства към правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Позовава се на практиката на ВАС и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретни дела и твърди, че в случая са установени всички предпоставки за признаване на спорното право. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, в т.ч. и заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Аргументи за неоснователността ѝ излага юрк. Ц. Дамянова в писмена защита от 01.11.2024 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001322004852-091-001/11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 203/12.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Гъбиланд ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2022 г. в общ размер на 99 875,30 лв. по 62 бр. фактури, издадени от Старт 57 ЕООД. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват процесуалните действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизионното производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001322004852-020-001/26.09.2022 г. Въз основа на извършените насрещни проверки и анализа на събраните доказателства, ревизиращият екип е направил предложение за корекция на декларирания данъчен резултат на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС. Мотивите за това са обективирани в Ревизионен доклад (РД) 16001322004852-092-001/14.03.2023 г. Ревизираното лице е подало възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу РД. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 23.01.2024 г. Констатациите и отговорите на вещото лице са отбелязани в решението и са кредитирани като компетентни и обективни по същество. В качеството на свидетели по делото са разпитани И. Г. Л. и И. К. Г. относно организацията на дейността при Старт 57 ЕООД и извършените доставки. В резултат от проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентен орган по приходите, съгласно чл. 118, ал. 2 и чл. 119 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за писмена форма и съдържание. Приложените на хартиен и магнитен носител ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни електронни подписи, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че относимите материални разпоредби са приложени правилно с обжалвания РА. От правна страна в решението са взети предвид изискванията на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета и тълкуването на СЕС по дела С-320/88, С-435/03, С-237/09 и С-78/12, според които преценката по спорния въпрос зависи от реалността на доставката и правоотношенията между доставчика и получателя. В случая е налице първата предпоставка за приспадане на данъчен кредит, тъй като процесните 62 бр. фактури, издадени от Старт 57 ЕООД, съдържат реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и са осчетоводени надлежно от дружеството-жалбоподател. Последващите аргументи са свързани с данните за механизма на осъществяване на доставките и констатираните несъответствия от органите по приходите. Според изложените съдебни мотиви, оценката на фактите и представените доказателства в тази връзка води до невъзможност да бъдат индивидуализирани предметът и изпълнението на поетите задължения. Пропуските в съдържанието на представените пътни листове и кантарни бележки не обосновават твърденията на данъчно задълженото лице. Извършените последващи ВОД към италианския клиент не могат да бъдат обвързани счетоводно с предмета по фактурите. Изводите на ревизиращите за фиктивност на сделките не се опровергават от данните за разплащане и документалното отразяване на операциите в счетоводството на Гъбиланд ЕООД, които обстоятелства не са спорни. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е обосновано с конкретни аргументи. Наведените оплаквания срещу изводите на решаващия съд по приложението на материалния данъчен закон не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. Установените факти от първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже защитната си позиция и да опровергае изводите на органите по приходите в процесния РА и РД към него. Съвкупната преценка и съпоставката на ангажираните доказателства по делото води до извод за правилност на крайното заключение на съда за законосъобразност на административния акт. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доставчик е данъчно задълженото лице, което извършва доставката на стока или услуга. Пределите на правния спор в случая са определени точно от първостепенния съд възникнало ли е за Гъбиланд ЕООД това право по процесните 62 броя фактури с издател Старт 57 ЕООД в периода от 1 до 31 август 2022 г. за продажба на пресни и сухи гъби (манатарка), пачи крак и къпини. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата във връзка с изпълнението на формалните законови условия за притежание на данъчен документ фактура и отразяването ѝ в отчетните регистри и СД за ДДС за съответния данъчен период. Правилно решаващият съд приема, че Гъбиланд ЕООД не е успяло да проведе главно и пълно доказване на отречените факти от органите по приходите наличие на реални доставки по представените фактури. Преценката в тази насока, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване - т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, както и т. 31 и т. 32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Оценка, направена вследствие на експертиза, назначена от национална юрисдикция, при необходимост може да допълни посочените доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени. т. 44 и т. 45 от решение на СЕС от 21.11.2018 г. по дело C664/16, Lucreюiu Hadrian Vгdan. По същество първоинстанционният съд е обсъдил ангажираните доказателства по делото, констатираните пропуски и несъответствия с РА, включително заключението на ССЕ при спазване на разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В тази насока по-голямата част от поставените задачи към вещото лице Л. Танковска са насочени към изясняването на факти и обстоятелства, които са признати с РА. Както бе посочено, наличието на фактури с необходимото съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, извършените плащания по касов път предвид стойността по фактурите (между 9 000 лв. и 9 993 лв. или общо 599 251,80 лв. за м. август 2022 г.), осчетоводяванията при Гъбиланд ЕООД и липсата на транспортни разходи по процесните доставки за сметка на получателя, не са спорни между страните въпроси 1, 2, 3 и 7 от ССЕ. Релевантните констатации в останалата част на експертизата, свързани с последващите продажби ВОД към АЗИАГО ФУД, Италия, и отговорите на вещото лице при приемането на заключението, не разкриват допълнителна информация, която да опровергае изяснената фактическа обстановка при ревизията. Доводите във връзка с представените в първоинстанционното производство РД от 24.04.2023 г. и РА от 24.04.2023 г. на прекия доставчик Старт 57 ЕООД, както отбелязва и касаторът, представляват индиция по естеството си. Именно поради тази причина пропускът на решаващия съд да обсъди посочените писмени доказателства в мотивите на обжалваното решение не може да бъде квалифициран като отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на органите по приходите във връзка с продажбите на бял и черен трюфел от страна на Старт 57 ЕООД към други дружества в страната не са обект на съдебния контрол за законосъобразност на РА Р-16001322004852-091-001/11.04.2023 г. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на Гъбиланд ЕООД, Административен съд Пазарджик е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед на своевременно упражненото процесуално право от страна на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер от 8 848 лв. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,