Решение № 3099 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2010 г.

Решение № 3099 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Симеонов Петков от с. Опънец, Община - Плевен, против решение № 145 от 18.03.2010 г. по адм. д. № 1078/2009 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община - Плевен, за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. В жалбата излага доводи, че решението е правилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил доказателствата по делото и е направил своите изводи в противоречие с тях. Моли, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - кметът на Община - гр. Плевен с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че е извършена проверка и съставен протокол от комисия, която установила, че спорния земеделски имот не се владее от трето лице и не следва да се предприемат действия по изземване. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни - Цветана Симеонова Костова и Илийка Симеонова Добрева, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага, че по силата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите, от лицата, които ги ползват без правно основание. Излага, че по реда на ЗСПЗЗ единствено се изследват законовите предпоставки за това, а именно: наличието на искане от собственик, с възстановено право на собственост в/у земеделския имот; имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците; и това ползване да е без правно основание, като за конкретния случай съдът правилно е установил, че не са налице тези материалноправни предпоставки за издаване на заповед от кмета по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Излага, че по отношение на имот № 076033 е установено, че касатора не е собственик на имота, а имотът е собственост на неговите сестри, които са заявили, че са сключили договор с трето лице и не са упълномощавали касатора да заявява техни права. Смята в конкретния случай по отношение на този имот, че е правилен извода на съда, че не е налице първата и основна предпоставка за уважаване на искане по чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно искането да е направено от собственик или ползувател на правно основание. По отношение на другия имот № 076055 е установено, че касатора е собственик на имота, но при извършената проверка от комисия от община Плевен е установено, че имота не се ползва от лицето, посочено от касатора, а се ползва от друго лице - Цветан Цветанов, с който касатора е имал устна договорка. Смята, че не е налице втората от трите необходими предпоставки, а именно имота да се ползва без правно основание. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 145 от 18.03.2010 г. по адм. д. № 1078/2009 г. на Административен съд - Плевен, е отхвърлена жалбата на Стоян Симеонов Петков против мълчалив отказ на кмета на Община - Плевен, за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел, че не са налице всички законови предпоставки за издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради и което е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Установено е по делото, че жалбоподателят е направил искане като собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, да бъдат иззети имот № 076033 и имот № 076055, м."Витска ялия", землището на с. Опънец, възстановени с решение № 16-13- от 30.06.2000 г. на ПК - Плевен. Правилни са изводите на съда, че по отношение на имот № 076033 жалбоподателят не е собственик на имота, а имотът е собственост на неговите сестри Цветана Симеонова Костова и Илийка Симеонова Добрева, по договор за доброволна делба от 9.09.2008 г., които са заявили, че са сключили договор с трето лице и не са упълномощавали касатора да заявява техни права. По отношение на този имот не е налице първата и основна предпоставка за уважаване на искане по чл. 34 от ЗСПЗЗ - искането да е направено от собственик или ползувател на правно основание. По отношение на другия имот № 076055 е установено, че касаторът е собственик на имота, но при извършената проверка от комисия назначена със заповед на кмета на Община Плевен е установено, че имотът не се ползва от лицето Тома Георгиев, посочено от касатора, а се ползва от Цветан Цветанов, с който касатора е имал устна договорка. В касационното производство жалбоподателят заявява, че си владее имота, но има претенции към служител от Община - Плевен относно отказа за разглеждане на искането му за изземване на имота от всяко лице. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на обжалваното решение, след като не е доказал наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на претендираните за изземване имоти. Решаващият съд въз основа на обективно изяснени фактически обстоятелства е направил законосъобразни правни изводи за липса на предпоставките за изземване на процесните имоти, поради и което е отхвърлил жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на Община - Плевен за издаване на административен акт. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,