Решение № 3127 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2009 г.

Решение № 3127 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 27.07.2009 г. по адм. д. № 1655 от 2008 г. Бургаският административен съд е отменил решение № 63 от 14.10.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 660325 от 18.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отказано право на наследствена пенсия на Захарина Костадинова Андонова от родителите си и същевременно преписката е върната за ново разглеждане. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че Захарина Костадинова Андонова /ответница в това производство/ не е продължила обучението си след завършване на средното образование на 04.07.1985 г., че същата се е инвалидизирала на 21-годишна възраст, след завършване на обучението си с експертно решение № 0483 от 07.05.1987 г. на ТЕЛК, с което за страданията й е била определена трета група инвалидност. При тези констатации административният съд е приел, че обжалваното разпореждане за отказ от наследствената пенсия на основание чл. 82, ал. 1 КСО е незаконосъобразно понеже за нейното отпускане било достатъчно лицето да е инвалидизирано до навършване на 26-годишна възраст, както е в случая, без оглед на това дали е учащо се или не. Това становище на административния съд е неправилно. Според чл. 82, ал. 1 КСО децата на починалия имат право на наследствена пенсия. Това право те имат до навършване на пълнолетие - 18-годишна възраст, а когато са учащи - до навършване на обучението си, но не повече от 26-годишна възраст. Онези от тях, които са се инвалидизирали до 18, съответно 26-годишна възраст като учащи имат това право и след навършване на 18, съответно 26-годишна възраст. При правни положения следва, че децата, които са се инвалидизирали до навършване на 18-годишна възраст има право да получават наследствена пенсия и след тази възраст без значение дали са били учащи се или не. Когато обаче децата са се инвалидизирали като пълнолетни до навършване до 26-годишна възраст са задължени до доказват, че са учащи, за да има право на наследствена пенсия и след тази възраст. Под учащи по смисъла на закона се считат лицата, които са редовни ученици или студенти. Тъй като в случая Захарина Костадинова Андонова се е инвалидизирала като пълнолетна преди навършване на 26-годишна възраст, но не като учаща се, тя няма право на наследствена пенсия от родителите си на основание чл. 82, ал. 1 КСО. От обстоятелството, че заболяването й е открито през 1983 г. когато е била непълнолетна не следва друго. За отпускането на наследствена пенсия от починалия родител е меродавно не откриването на страданието, а определянето на инвалидността. За инвалидизирани се считат лицата, на които е определена група инвалидност, съответно загубена работоспособност повече от 50 на сто. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитирания текст от КСО, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 КСО, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,