Решение № 3802 от 20.4.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Тасков от гр. Плевен за отмяна на влязло в сила решение 454/16.09.2021 г., постановено по адм. дело 192/2021 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Поддържат се основания по чл. 239, т.4 АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ - гр. Плевен не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в преклузивните срокове по чл.240 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: С решение 454/16.09.2021 г., постановено по адм. дело 192/2021 г., Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на С. Тасков против решение Ц 2153-14-9/11.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен и е присъдил разноски. С решение Ц 2153-14-9/11.02.2021г. на директора на ТП на НОИ-Плевен е потвърдено разпореждане 141-00-3209-3/21.12.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, с коeто на молителя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО. Съдът е приел, че от всички събрани доказателства се налага извода, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в СКО-111 ЕООД през периода м.07.2018 г.-м.03.2020 г. вкл., поради което не е подлежал на осигуряване по чл.4 от КСО, респ. не отговаря на условията за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като няма най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т.е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват доказателства за осъществяване на фактическия състав от хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила решение, с което се прегражда развитието на делото, следва решението, на което то противоречи, да отговарят на три кумулативно осъществени условия : 1. да бъде между същите страни; 2. да се отнася до същото искане и 3. да бъде на същото основание. В настоящия случай не са налице последните две основания. Молителят твърди, че решение 454/16.09.2021 г., постановено по адм. дело 192/2021 г. по описа на Административен съд гр. Плевен е в противоречие с решение 798/10.12.2020 г. по адм. дело 858/2020 г. на Административен съд - гр. Плевен. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. От приложените по делото доказателства, настоящият състав намира, че липсва тъждество по предмета, макар и между същите страни, поради което не е налице противоречие между двата съдебни акта. С решение 454/16.09.2021 г., Административен съд гр. Плевен е отхвърлил оспорването срещу решение Ц 2153-14-9/11.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърден отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО на молителя, докато в решение 798/10.12.2020 г по адм.дело 858/2020 г., административният съд се е произнесъл по решение Ц-2153-14-42/22.07.2020 г. на директора на ТП НОИ-Плевен, с което на основание чл.54г, ал.4 КСО е потвърдено спирането на производството по отпускане на парично обещетение за безработица на С. Тасков. В този смисъл не е налице и третата от изброените кумулативни предпоставки - за същото основание, защото са постановени две съдебни решения за две различни основания, отнасящи се за два отделни и различни административни акта. Поради липсата на тъждество между индивидуализиращите всяко производство основания и искания, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение