Решение № 4498 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Тучев, чрез адв. Димитров като процесуален представител, срещу решение 6203 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело 6243/2023 г. (неправилно изписано в титулната част на жалбата като решение 935 от 14.02.2023 г. по адм. дело 8871/2022 г.) по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Касаторът оспорва решението и в частта за присъдените в полза на Столична община разноски, като твърди, че такива не се дължат. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Панчарево, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отхвърлителната му част и в срока по чл. 211 АПК. Касационната жалба е недопустима в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното решение относно размера на присъдените разноски. В тази част същата има характер на искане за изменение на съдебния акт по отношение на разноските, по което компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова касационната жалба в тази й част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. С решение 7093 от 27.06.2023 г. по адм. дело 3999/2023 г. на Върховния административен съд, предходно постановеното по спора решение на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на решение на РЕСУТ при район Панчарево, обективирано в протокол 13 от 03.05.2022 г. в частта по т. 15 за оставяне без уважение искането от 16.03.2022 г. на Х. Тучев за одобряване на инвестиционен проект заснемане за възстановяване на изгубени строителни книжа на сграда в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 04234.6915.3190, кв. 10, м. Косанин дол, район Панчарево, е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. От касационната инстанция са дадени указания съдът да прояви активност при изясняване предмета на оспорване, като даде възможност на жалбоподателя да уточни акта, който обжалва и съобразно това конституира страните по делото, като има предвид, че РЕСУТ при район Панчарево е с помощни функции, извършва консултативна и експертна дейност и не притежава властнически правомощия, а взетите от него решения са част от производството по издаване на индивидуален административен акт и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. При новото разглеждане на делото съдът с разпореждане от 05.07.2023 г. и разпореждане от 21.09.2023 г. оставя без движение жалбата на оспорващия, като му указва да уточни обжалвания от него акт. В уточнителна молба от 02.10.2023 г. Х. Тучев поддържа жалбата си срещу писмо изх. РПН22-ГР94-964/1/09.05.2022 г. на главния архитект на район Панчарево, Столична община, с което е постановен отказ по негово заявление вх. РПН22-ГР94-964/16.03.2022 г. с искане да бъде одобрен инвестиционен проект - заснемане на изпълнен строеж за възстановяване на строителни книжа за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 04234.6915.3190, кв. 10, м. Косанин дол, район Панчарево. От административния орган са изложени мотиви за наличието на съдебно производство пред Софийски районен съд, 40 състав, гр. дело 20211110125878/2021 г. и липса на документ за собственост, които съставляват пречка за уважаване на подаденото до него искане. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото, жалбата на Х. Тучев срещу оспорения отказ е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът приема, че писмото е издадено от компетентен орган, с надлежна мотивировка от фактическа и правна страна в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за възможност според разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, производството по възстановяване на изгубени книжа да се инициира само от собственика на строежа. Обосновава извод за неоснователност на жалбата, доколкото липсва изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 145, ал. 5 във вр. с чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Приема, че представените от жалбоподателя документи не удостоверяват право на собственост върху обекта, тъй като той не е вписан в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри като носител на собственически права, а скица от 14.01.1999 г. се отнася за неодобрен кадастрален план. Счита за недопустимо административният орган или административният съд да се произнасят по принадлежността на правото на собственост. Излага съображения за неотносимост към това обстоятелство на записването на наследодателя на жалбоподателя като собственик в представените разписен лист и емлячен регистър. Относно приложения акт за узаконяване 69 излага съображения, че той касае единствено законността на постройката. По отношение данните за висящ съдебен спор за собственост, приема за неправилно мотивирането на отказа с това обстоятелство, доколкото органът проверява собствеността единствено на базата на представените от заявителя документи, а предявеният иск по чл. 109 ЗС е негаторен и няма за цел да отрече правото на собственост, обективирано в приложен документ. Посочва, че по делото липсват данни за вече одобрени инвестиционни проекти, които да бъдат възстановени поради загубването им. По тези съображения достига до заключение за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че жалбоподателят подава пред административния орган заявление с искане за възстановяване на строителни книжа за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 04234.6915.3190, кв. 10, м. Косанин дол, район Панчарево по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато одобрените инвестиционни проекти на изпълнен строеж са изгубени, те се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ЗУТ. След като подаването на заявление с такова съдържание може да се осъществи само от собственика на строежа, законосъобразно и обосновано съдът приема, че липсата на валидни титули за собственост съставлява пречка да се възстановят инвестиционните проекти по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Жалбоподателят не представя доказателства в тази насока и в съдебното производство по оспорване на постановения отказ. Установено е, че той или неговият наследодател не фигурират в одобрената през 2011 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Бистрица като собственици или носители на вещни права върху процесната сграда или поземления имот, в който тя се намира. Скиците от 07.09.1994 г. и 14.01.1999 г., в които имот с пл. 215 (сега с идентификатор 04234.6915.3190 по КК) е записан на наследодателя П. Тучев, са копия от неодобрен кадастрален план на в.з. Косанин дол. Отделно от това първата сочи единствено, че имот с пл. 215 се владее от П. Тучев, а втората отразява заснемането му през 1985 г. и неговото записване на наследодателя в разписна книга. В никоя от двете скици той не е отразен като носител на право на собственост върху имота. От данните по делото се установява, че за представения акт за узаконяване 69 от м. април 1988 г. на Районен народен съвет Девети септември, гр. София, издаден на наследодателя на жалбоподателя относно жилищна сграда в парцел 215, м. "Косанин дол" - Панчарево, състояща се от мазе 20 кв. м, първи етаж 25,20 кв м и втори етаж 28,34 кв. м - незавършен, няма данни в архива на общинската администрация и такъв не се съхранява, както и одобрени към него проекти за узаконяване. Наличието на копие от този акт не е достатъчен да обоснове извод за установена собственост върху сградата, предмет на искането до административния орган, в полза на лицето, по чието искане е издаден. Актът за узаконяване по правило замества липсващото разрешение за строеж, което от своя страна установява единствено законността на постройката, но не съставлява надлежно доказателство за нейната собственост. В тази насока вписването на наследодателя П. Тучев в разписни книги и емлячен регистър за земеделските земи, без данни за документ, удостоверяващ права върху имота, съответно изпълнената в него сграда, също не доказват съществуването на такива права. Данни за предоставяне на имот пл. 215 по ПМС 21, както се сочи в служебна скица от 19.01.2004 г., не са представени по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба, основани на твърдението, че имотът се владее по силата на т. 9 от Постановление 21/31.01.1963 г. на ЦК на БКП и МС на НРБ, както и за настъпила трансформация на предоставеното право на ползване в право на собственост върху същия и сградата, изпълнена в него. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, съответно липсва надлежен акт, удостоверяващ твърдените права. Няма данни за подадено заявление и проведена процедура по § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от жалбоподателя или неговия наследодател по отношение на поземления имот или изградената в него жилищна сграда. Въпреки изрично дадените от съда указания за установяване на посочените от страната обстоятелства, доказателства в подкрепа на заявеното право на собственост не са представени. В тежест на оспорващия е да докаже твърдените от него благоприятни факти, сред които и качеството му на собственик по отношение на процесната сграда. Съдът няма задължение да събира служебно доказателства в тази насока извън представените от страните по делото. Приложимата законова разпоредба на чл. 145, ал. 5 ЗУТ изрично изисква искането за възстановяване на изгубени строителни книжа да е направено от собственика на строежа, което в случая не е установено. Липсва изискуемото по чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ приложение. Представените от жалбоподателя доказателства са обсъдени от съда и е изведен правилен извод за законосъобразност на оспорения отказ поради липса на документи за собственост. Правилно е и заключението, че в случая не се установява съществуването на одобрени проекти към акта за узаконяване, които да подлежат на възстановяване. Възстановяване на загубени проекти е допустимо, само когато е имало такива, а в случая не се установява такива да са били налични. Подаденият иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Х. Тучев и Е. Тучева за осъждането им да премахнат частта от навлизащата в имота на ищците постройка с идентификатор 04234.6915.3190.1 по КККР и постановеното по него решение 5844 от 03.06.2022 г. по гр. дело 20211110125878/2021 г. на Софийския районен съд, не може да обуслови заключение в обратен смисъл. Съдебният акт не е влязъл в сила, а отделно от това с него няма да се разреши със сила на пресъдено нещо въпросът за собствеността върху сградата в полза на настоящия касатор. Предвид изложеното съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение в отхвърлителната му част е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, касаторът Х. Тучев дължи такива на Столична община в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение