Решение № 11847 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 728/2010 г.

Решение № 11847 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 728/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на Павел Иванов Свинарски от гр. Лом, ул. "Н. Бозвели" № 4, и на Борис Иванов Свинарски от гр. София, ж. к. "Младост 2", бл. 219, вх. 4, ет. 3, ап. 61, подадени срещу решение от 08.10.2009 г., постановено по адм. дело № 50 от 2000 г. по описа на Окръжния съд - гр. Монтана. В касационните жалби се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определен начинът на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ с компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на отчуждения по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, е неправилно поради нарушение на закона и следва да се отмени. Изложени са подробни съображения, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, като се обезщетят със съсобственост върху обектите, изградени върху отчуждения имот, или да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ за отделяне и реално връщане на част от отчуждената земя, която може да се обособи в самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания на ЗУТ. Поддържаните в жалбите съображения за неправилност на обжалваното решение са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, намира, че са подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е отменил мълчаливия отказ на областния управител на област Монтана по заявление вх. № 726 от 18.05.1998 г. на наследниците на Иван Павлов Свинарски - б. ж. на гр. Лом, област Монтана. Съдът е решил окончателно претенцията за обезщетяване по реституционния закон, като е признал право на обезщетение чрез компенсаторни записи на наследниците на Ив. Свинарски за одържавения по ЗОЕГПНС недвижим имот в гр. Лом, представляващ два дюкяна, застроени върху 108 кв. м на ул. "Славянска", ведно с една втора ид. част от дворното място на същата улица. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОСОИ. От доказателствата по делото е установено, че наследодателят на жалбоподателите - б. ж. Иван П. Свинарски, е бил собственик на имот пл. № 2122 по регулационния план на гр. Лом от 1956 г. По реда на ЗОЕГПНС са отчуждени застроените в имота два дюкяна и 1/2 ид. част от имота, равна на 343,70 кв. м, като през 1967 г. по реда на ЗПИНМ е отчуждена и останалата част от имота. От приложеното заявление (наречено искова молба) с вх. № 726 от 18.05.1998 г., подадено до областния управител на област Монтана, е установено, че жалбоподателите са направили искане да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавен по реда на ЗОЕГПНС имот, представляващ "сграда от два дюкяна в гр. Лом на ул. "Славянска", построена върху 108 кв. м, отчуждена ведно с 1/2 ид. част от дворното място на същата улица, "като им се" възстанови реално съществуващата част върху имота и на основание чл. 2, ал. 4 да ни се възстановят 300 кв. метра от дворното място за обособяване на самостоятелен парцел". Назначената от съда техническа експертиза е дала заключение, че бившият имот с пл. № 2122 (образуван от УПИ ХIV и III в кв. 68а) по плана на гр. Лом по действащия план на гр. Лом от 1945 г. е представлявал застроен недвижим имот - целият от 687,45 кв. м, от който имот по реда на ЗОЕГПНС са одържавени построените върху 108 кв. м два дюкяна и 1/2 ид. част от 343,70 кв. м от дворното място, отразени в акт за държавна собственост (АДС) № 552 от 23.01.1950 г. - т. е. жалбоподателите са направили искане да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавената част от имота в размер на 343,70 кв. м и два дюкяна, застроени върху 108 кв. м - предмет на заявлението (исковата молба), подадено до областния управител на област Монтана. Останалата част от имота е отчуждавана и по реда на ЗПИНМ и не е предмет на заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, както законосъобразно е приел съдът. При тези установени обстоятелства по административния спор (предмета на жалбата) съдът законосъобразно е приел за установено, че бившият имот с пл. № 2122 от 1956 г. е претъпял регулационни и отчуждителни промени (отразени на приложени скици към делото), като отчуждената част от бившия УПИ ХIV е ситуирана в УПИ II, кв. 30 и е застроена с част от сграда на ТПК и жилищни блокове, като част от 9,95 кв. м е в проектирана улица. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и законосъобразно е определил начина на обезщетяване за одържавената част от имота по реда на ЗОЕГПНС с компенсаторни записи на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ. Обосновано съдът е приел, че за конкретния случай жалбоподателите не могат да искат отделяне и реално връщане на одържавения имот (част от имот с пл. № 2122 от 1956 г.) и е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,