Решение № 98 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 734/2010 г.

Решение № 98 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 734/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 173/2010 г. на Окръжен съд гр. Ямбол е подадена касационна жалба от гражданския ищец "К. съюз-Я.", с оплаквания за нарушение на закона. В съдебно заседание, не са участвали представители на гражданския ищец. Подсъдимия К. Х. К. и защитата му са на становище жалбата, като неоснователна да се остави без последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира жалбата основателна, а постановената присъда в нарушение на закона. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.11.2010 г. на Окръжен съд гр. Ямбол, постановена по в.н.о.х.д. № 173/2010 г. е отменена осъдителна присъда по н.о.х.д. № 1118/2008 г. на Районен съд гр. Ямбол и вместо това подсъдимия К. Х. К. е признат за не виновен на 1.06.2008 г. в гр. Ямбол, в качеството си на длъжностно лице Председател на "К. съюз" - Я. съзнателно да е сключил неизгодна сделка - Анекс от 1.06.1998 г. към договор за доставка на слънчогледово семе, Споразумение от 26.08.1998 г. към него и запис на заповед от 1.06.1998 г., като от това да е произлязла значителна вреда в размер на 295 399 700 неденоминирани лв. за "К. съюз" - Я., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Отхвърлен е и гражданския иск за сумата от 295 399,70 лв. ведно със законната лихва, считано от 1.06.1998 г. като неоснователен. ПО ЖАЛБАТА на гражданския ищец "К. съюз" -Я.: В жалбата се възразява, че "присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, а именно чл. 45 ЗЗД, при съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата". В случая били "налице всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение, вреди, причинна връзка между деянието и вредата и вина, обуславящи уважаването на гражданския иск". Жалбата е неоснователна. Посочените по горе доводи биха били основателни, само ако по делото бе установено виновно поведение, т. е. ако подсъдимия бе осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК - да е сключил съзнателно неизгодна сделка и от това да е произлязла значителна вреда. В случая "вредата" претендирана от гражданския ищец е сума произтичаща от неизпълнение на договор, като неизпълнението е от страна на гражданския ищец и няма как да бъде "вреда" за него. От друга страна в наказателната част присъдата е в сила/липсва противоправно поведение/, поради което правилно въззивния съд е приел, че гражданския иск няма основание. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда в гражданската й част законосъобразна, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение