Решение № 1793 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14836/2012 г.

Решение № 1793 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14836/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда чл. 208 от АПК. Касаторът Георги Чернев от гр. Русе обжалва решение № 12/10.09.2012 г. постановено по адм. д. № 129/2012 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № КД -14-18-1/27.03.2012 г. на началника СГКК, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение ПИ с идентификатор 63427.2.3959 чрез заличаване от списъка на собствениците в имота Деспина Тодорова и Цани Тодоров. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Русе чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Ответниците физически лица чрез процесуалния си представител изразява мнение за правилност на същото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразен постановения изричен отказ на посоченото за издаването му основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на изричен отказ да се изменение кадастралната карта и кадастър чрез заличаване на имената на собствениците- ответниците. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност са направени обосновани и законосъобразни изводи относно обстоятелството, че при наличие на спор за материално право, какъвто съществува между страните с оглед на представената съдебна- спогодба и и нотариални актове от ответниците, административния орган не може да издаде административния акт. Такъв може да се постанови, тогава когато този спор разреши по реда на общото исково производство. В административното производство е недопустимо разрешаване на спора за собственост. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 53, ал. 2 изр. 2 от ЗКИР предвид ограничението наложено с нея, както и разпоредбите на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и регистри, както и чл. 3 ЗВСОНИ и чл. 14 от ЗЕКНРБ (отм.) действал към момента на вписване на имената на ответниците като собственици. Наред с това законосъобразни са съображенията по отношение твърдяната нищожност на заповед № 1742/16.10.1992 г. и акт № 242/1950 г., че съдебния контрол върху тях е недопустим. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила. При този изход на делото при направеното своевременно искане от ответника - Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Русе следва да се заплатят деловодни разноски в размер на 150.00 лв. за тази инстанция от Георги Чернев. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение