Решение № 284 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 180/2010 г.

Решение № 284 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 180/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Б. Ф., подадена в срок чрез защитника му адв. Й, против въззивно решение № 28 от 19.02.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 6/2010 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се излагат съображения, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено и не съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като наказанието бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК и бъде намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 244 от 24.11.2009 г. постановена по НОХ дело № 260/2009 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Б. Ф. за виновен в това, че на 17.12.2008 г. в в централната градска част на гр. Б., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество- 0.46г амфетамин на стойност 13.80 лв, поради което и на основание чл. 354а ал. 3 пр. 2, т. 1 пр. 1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв, а го е оправдал по обвинението деянието да е извършено на публично място с цел разпространение, и в това, че на същата дата в апартамент в гр. Б., в съучастие като съизвършител с Ю. Б., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 19.49г амфетамин на стойност 584.70 лв и 6.36г марихуана на стойност 38.16 лв, поради което и на основание чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 400/2001 г. на Софийски военен съд. На основание чл. 354а ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С въззивно решение № 28 от 19.02.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 6/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта касаеща осъждането по чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 във вр. с чл. 20, ал. 1 НК и приложението на чл. 23, ал. 1 НК, като е намалил лишаването от свобода на три години, а глобата на 7 000 лв. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Оплакването на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1т. 3 НПК се мотивира с допуснати нарушения в дейността по индивидуализацията му. В този смисъл са изложените съображения, че и намаленото от въззивната инстанция наказание очевидно не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК, като последица от неправилна преценка на относителната тежест на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение. Доводите не намират опора в данните по делото и са неоснователни. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда с доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд относно извършеното деяние и авторството. Констатирала е неправилното приложение на материалния закон, изразило се в разкъсване на цялостната му престъпна дейност на две отделни престъпления, но е преценила, че липсва процесуална възможност да го коригира. По различен начин е оценила относителната тежест на обстоятелствата от значение за размера на наказателната отговорност. Възприела е доводите, че наложеното наказание за престъплението по чл. 354а ал. 1 НК, което като по-тежко е определено за изтърпяване, е явно несправедливо завишено. Направила е собствена преценка на относителната тежест на процесуалното му поведение в момента на задържането му, спомогнало деянието да бъде разкрито и иззето цялото количество наркотично вещество, намиращо се на различни места в жилището му. Приела е, че на това обстоятелство не е отдадено достатъчно значение и е коригирала нарушението, като е намалила размерите на двете наказания - лишаването от свобода от четири на три години, а глобата от 10 000 лв на 7 000 лв. Наложеното от нея наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Явната несправедливост на наказанието се преценява при съпоставяне размера на предвидената в наказателната норма санкция, с наложената на дееца. За престъплението по чл. 354а ал. 1 НК е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лв. Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да наложи, още първоинстанционният съд не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че те обуславят налагането на наказание под средния размер. Въззивната инстанция от своя с. допълнително го е намалила, в размер близък до минимума. Определеното за изтърпяване от нея наказание законосъобразно е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК. Процесуалното му поведение не е изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, а преценено в съвкупност с останалите, приети по делото смекчаващи обстоятелства млада възраст и тежко семейно и материално положение не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1т. 1 НПК и при наличието им и най-лекото предвидено наказание не би се явило несъразмерно тежко. Наказанието по размер очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК. Конкретно извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Крайните разпространители на наркотични вещества обикновено не носят със себе си големи количества, укриват ги в различни тайници, не само в домовете си но и на различни други места. При тях количеството на предмета на престъплението не е от решаващо значение, поради което е неоснователно искането на подсъдимия за смекчаване на наказателното положение поради сравнително малкото количество наркотично вещество. Заедно с приятелката си, която е осъдена за престъплението, е бил краен участник по веригата, занимаваща се с разпространение на наркотични вещества, получавал е определени количества, различни по вид наркотици, разполагал е с електронна везна за оразмеряването им и ги е доставял до наркозависимите лица. Личната му обществена опасност не е ниска, независимо от първоначалното процесуално поведение. Участвал е в група, която активно се е занимавала с разпространение на наркотици. Без да бъде отчетено в негова вреда, процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса не може да се възприеме като изцяло добросъвестно, коректно и полезно. Въпреки младата си възраст за времето 2002-2007 г. е осъждан три пъти за различни престъпления от общ характер, в това число и за същото по вид престъпление. Инкриминираното деяние е извършил в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието от три години лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а ал. 1 НК. Очевидно налаганите му до този момент сравнително леки наказания и упражнения обем наказателна принуда, са създали в него чувството за ненаказуемост. Оказали са се недостатъчни за превъзпитанието и възпирането му от извършване на престъпления. Следва да бъде изолиран от обществото за приетия период от време за да му се отнеме възможността да върши престъпления и му се въздейства в пълна степен за преосмисляне на бъдещото поведение. Намаляването на наказанието няма да допринесе за постигане на предупредителното и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, които биха се насочили към извършване на такива престъпления. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на възивното решение на Софийски апелативен съд не е допуснато поддържаното от подсъдимия нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК