Решение № 9918 от 19.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Божилов и И. Паунова Божилова, подадена чрез адвокат В. Пешева против Решение 65/29.03.2023 г., постановено по административно дело 392/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите им срещу Виза за проектиране 145/11.10.2022 г., издадена от Главния архитект на Община Кюстендил. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени процесната виза. Ответната страна Главният архитект на Община Кюстендил лично и чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И. Кръстанов и С. Митина изразяват становище в подкрепа на съдебното решение, поради което считат, че следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежни страни е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кюстендил е виза за проектиране, с която е допуснато изготвянето на становище на инженер конструктор за строеж Плътна ограда до 2,20 м. и Гараж до плътна ограда изцяло в УПИ VI-2151, кв. 130 по плана за регулация на гр. Кюстендил, комплекс Осогово, при спазване на устройствените показатели за устройствена зона с малка височина. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил правилен анализ на доказателствата, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката му относно компетентността на органа, издал визата, както и спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при нейното издаване. Съобразени са и приложимите материалноправни разпоредби. Касае се за виза, с която се допуска проектирането на допълващо застрояване гараж и ограда в урегулиран поземлен имот, предназначен за нискоетажно застрояване, тъй като с действащия устройствен план такова застрояване не е предвидено. Установено е, проектираната плътна ограда по местоположение и височина отговоря на изискванията, регламентирани в чл. 48, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Що се отнася до гаража, то местоположението му и начин на застрояване отговарят на правилата, разписани в чл. 42, ал. 1 и ал. 2, пр. 2 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗУТ допуска постройките на допълващото застрояване, да се разполагат допрени до основното застрояване в имота, както и на вътрешната граница, стига калканните им стени да покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Изрично в нормата е регламентирано, че това изискване се отнася както за съществуващи, така и до новопредвидени постройки и огради, какъвто е процесния случай. Административният съд правилно е отхвърлил възражението на жалбоподателите за допуснати нарушения на чл. 183 ЗУТ, която разпоредба би била приложима към следващия етап от разрешаване на строителството, а именно при одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етапа на инвестиционно проучване и проектиране. Същият аргумент важи и за соченото от оспорващите нарушение на чл. 48, ал. 4 ЗУТ относно оградата. На следващо място, правилно съдът е отхвърлил възражението за наличието на незаконен строеж в имота по подробно изложени в решението съображения. В допълнение към същите, следва да се отбележи, че забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ касае издаването на разрешение за строеж, а не на виза за проектиране. Освен това, наличието на незаконен строеж в даден имот се установява чрез влязъл сила административен акт, какъвто не се твърди да е издаван. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,