Решение № 6893 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2015 г.

Решение № 6893 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Б. против решение от 26.05.2015 г. по адм. д. № 158/2015 г. по описа на Административен съд - М. с молба за отмяната му като неправилно. Постъпила е и частна жалба от И. Т. С. против определение от 20.07.2015 г., постановено по същото дело. О. П. В. А.-Д., представлявана от адв. Н., поддържа становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. По касационната жалба: Върховният административен съд намира тази жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна чрез редовно упълномощен процесуален представител, адв. Христов, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 2 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на П. В. А.-Д. А. съд Монтата е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-066/16.02.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Б. е наредил премахване на извършен от оспорващата незаконен строеж "изместване на вертикална канализационна тръба" в жилищен блок "Незабравка", ул. "З." ..№... и възстановяване на тръбата на предишното й място. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че изместването на канализационна тръба е извършено поради неотложна нужда /теч от съществуваща стара каменинова тръба/, че ремонтът е организиран и заплатен със средства на етажната собственост и попада в хипотезата на § 5, т. 43 ДРЗУТ. Решението е постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Решаващият правен извод за незаконосъоразност на обжалваната заповед съдът е възприел след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - писмени, гласни, писмено заключение на съдебно техническа експертиза, прието в унисон с разпоредбите на чл. 195-203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и неоспорено от страните. Разпитаните по делото свидетели, живущи в етdжната собственост, са установили факти в противовес на приетото от административния орган, а именно, че не оспорващата, а живущи в блока лица са организирали ремонта на инсталацията за отпадни води като участието на първата било сведено до осигуряване на достъп до мазето, в което е констатиран теч от съществуващата стара каменинова вертикална тръба. По делото са налице обяснителна записка, съставена във връзка с ремонта от правоспособно лице и писмено становище на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, чието експертно мнение е че, предвид малката дължина на ремонтирания участник и минималното изместване на тръбата ремонтът не оказва влияние на проектните характеристики на канализационната инсталация, не променя предназначението на помещения и натоварванията в тях, не застрашава конструкцията и здравината на сградата. Подобно е становището и на назначената по делото съдебно техническа експертиза, изготвено при оглед на място и допълнително обосновано от експерта в съдебно заседание. Ето защо, приемайки, че извършената подмяна на старата компрометирана канализационна тръба с дължина 1,70 м + 0,42 м с нова, представлява текущ ремонт на канализационната инсталация, съдът е приложил материалния закон в съотвествие с неоспорените по делото обективни факти и с целта на закона. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Действително в резултат на ремонта местоположението на тръбата е променено. С това обаче не е постигната съществена промяна в инсталацията, тъй като се касае за минимална по размер част от нея, а монтираната нова тръба не нарушава строителните правила, санитарните, противопожарните и пр. изисквания. Касае се за жилищна сграда, построена 60-те години на ХХ век, чиито проекти общината не съхранява, при което евентуално привеждането на инсталацията в първоначалния й вид би породило нови спорове. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и доказателствата по делото следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответницата по касационната жалба П. В. А.-Д. следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция в размер на 1100 лв, заплатено по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение /л. 17/. По частната жалба: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на адресата на обжалваната заповед А.-Д. и на лицето И. Т. С. С постановеното по делото решение съдът е оставил жалбата на последната без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. С молба от 3.07.2015 г. Станкова е поискала допълване на решението и присъждане в нейна полза сторените в производството разноски. С обжалваното определение искането е оставено без уважение по съображения, че такива не се дължат, тъй като тази страна, неучаствала в административното производство, нито засегната от разпорежданията на заповедта, неоснователно е предизвикала съдебния спор в тази част. Определението е правилно. С оглед резултата разноските се присъждат на страните, доказали правната си легитимация във връзка с предметния на делото административноправен спор. Разноските, сторени от страна, учредила съдебно административното производство, при липса на активната си процесуална легитимация, не подлежат на присъждане, тъй като участието й в делото не е предвидено, респ. обезпечено от закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение