Решение № 51 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5657/2007 г.

Решение № 51 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5657/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на М. Н. Я. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение без номер от 21 юни 2007 г., постановено по гр. д. № 2* по описа на С. градски съд за 2006 г., с което е оставено в сила решение без номер от 27 юни 2006 г., постановено по гр. д. № 9* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът изтъква, че договорът е сключен между ответника и едноличния търговец, собственост на касатора, а не с физическото лице Я., поради което носителят на процесуалното право е едноличният търговец, а едноличният търговец е носител и на търговски правоотношения; неразбирателството между стария и новия собственик на магазина довело до сключване на договор на касатора с новия собственик, а след това - и до прекратяването му; индивидуализацията на спорния магазин не е установена до край, защото магазинът според решението на съда не отговаря нито на посочения магазин в нотариалния акт, нито на договора за покупко-продажба. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Т, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква доводи за неоснователността на касационната жалба. В съдебно заседание и чрез писмени бележки доводите на ответника се поддържат. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че ответникът е собственик и представляващ едноличния търговец, поради което е едно и също лице; връщането на имота е задължение по конкретната облигационна връзка; договорът е прекратен чрез отправената нотариална покана, а и предизвестие е и самата искова молба; имотът е конкретизиран надлежно. По възражението за недопустимост на иска спрямо касатора: Оплакването е неоснователно. Процесният договор за наем е сключен с касатора в качеството му на едноличен търговец, а искът е предявен срещу касатора като физическо лице. Едноличният търговец е физическо лице, като регистрацията му като търговец по Търговския закон няма за правна последица възникването на нов правен субект, нито пък формира допълнително, различно естество извън естеството му на физическо лице. Неговото имущество не е самостоятелно и обособено извън това на физическото лице. Искът спрямо физическото лице не е недопустим в случаите, когато задължението е поето от едноличния търговец, защото не съществува икономическа обособеност между физическото лице и едноличния търговец. Съдът е сезиран с иск за връщане на наета вещ по реда на чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба ответникът по касация сочи, че е собственик на магазин, който отдал под наем на касатора, но за януари 2006 г. касаторът отказал да заплати наем, защото се явил друг собственик на магазина; с нотариална показана от касатора било искано да предаде ключа. Ответникът се легитимира като собственик по давностно владение с нотариален акт от 2004 г. на магазин № 3 на ул. "...." № 54 с площ от около 12 кв. м. Този нотариален акт бил поправен с друг от 2006 г., в който имотът бил отразен като "магазин № 3 - третия от ъгъла на ул. ".. С договор от 1 април 2005 г. страните по спора се споразумели относно предоставянето под наем на помещение с площ от 12 кв. м на ул. "....." № 54. Причина за предявяване на иска станал отказът на касатора да заплаща наем на процесното помещение. През м. февруари 2006 г. касаторът уведомил ответника, че е възпрепятстван да използва магазина, тъй като имало неизяснени отношения с нов собственик. Според представените доказателства, с договор за продажба на обособена част от "С. имоти" ЕАД С. общински съвет продало на трето за спора лице магазин № 4 (домашни потреби), от 15,29 кв. м. ведно с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, а касаторът в качеството си на едноличен търговец, наел този магазин от купувача. На 18 април 2006 г. на касатора била връчена нотариална покана от ответника, с която било поискано предаването на ключа на магазина, понеже самият касатор считал, че договорът е прекратен. Сключването на договор за наем между страните не е спорно. Към настоящия момент несъмнено договорът е прекратен. Спори се относно обектът, който следва да бъде предаден по силата на прекратяването на наемното правоотношение. В исковата молба процесният магазин е описан като пореден № 3, броейки от изток на запад - ъгъла ул. .... и ул. .... Според задание от лицето, закупило магазин от общината, процесният магазин от 12,64 км. м е № 4. М. под № 4 бил предаден по приемателно-предавателен протокол. Независимо от разликата в използваната от страните номерация за процесния имот, безспорно е, че това е имотът, за който както ответникът, така и третото лице, имат легитимация за собственост. Че това е дължимата вещ става ясно от конкретизацията на искането и съобразяването на скицата, която е била изработена и магазинът, съответно идентифициран като номерация, от купувача по сделката със "С. имоти" ЕАД. Наемателят е длъжен да върне наетата вещ на наемодателя, без във всички случаи да е необходимо наемодателят да е собственик на вещта. Спорове за собственост са извън обсега на предявения иск. Ето защо, като последица от вече прекратеното наемно правоотношение, касаторът дължи връщането на вещта. Ответникът иска присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 300 лева за услугите на един адвокат пред касационния съд. Тези разноски се дължат на ответника по силата на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение