Решение № 17456 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2019 г.

ВАСV отделение19.12.2019 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1176/25.02.2019 г. по адм. дело № 6840/2018 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА В. Иванова, жив. [населено място], [адрес], да заплати 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото на Национална агенция по приходите. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 17456 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Иванова, с адрес за призоваване в [населено място], приподписана от процесуален представител, срещу решение № 1176/25.02.2019 г. по адм. дело № 6840/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №З - 1410/1.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - издадено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Иванова на длъжност "старши инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", ИРМ Русе, дирекция "Контрол", ТД на НАП Варна на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването й, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Направен е и извод за спазване на приложимото материално право, тъй като в предпоследното длъжностно разписание на ТД на НАП - Варна е фигурирал отдел "Оперативни проверки" с 4 щатни бройки за старши инспектор в ИРМ Русе. В новото щатно разписание от 1.05.2018 г. този отдел не фигурира, както и длъжността на жалбоподателката. АССГ е сравнил длъжностната характеристика на жалбоподателката и длъжностните характеристики на други длъжности, продължили да съществуват след 1.05.2018 г. с увеличени щатни бройки и е констатирал съществени различия във функциите и задълженията по тях, поради което е направил извод за наличие на хипотеза на реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви и относно спазването на целта на закона - реорганизация на администрацията и липсата на твърдяната от жалбоподателката хипотеза на превратно упражняване на власт поради дадената възможност на служителите със съкратени длъжности да участват в процедурите за назначаване на новооткритите длъжности в НАП и легитимност на прокламираните цели за повишаване на прозрачността и ефективността в работата на администрацията. Изложени са доводи, че закриването на отдела с всички длъжности в него, не е насочено пряко срещу Иванова като държавен служител. Решението е правилно. Оплакването за липса на произнасяне по всички, наведени от жалбоподателката пред АССГ доводи е бланкетно, не сочи конкретно оплакване, по което да липсва произнасяне, а и настоящият съдебен състав не констатира наличие на подобно, необсъдено от АССГ оплакване. АССГ е обсъдил правно релевантните факти, за да стигне да извода за наличие на реално съкращаване на длъжността. При сравнение на двете длъжностни характеристики - тази за длъжността на касаторката и тази за длъжността "старши инспектор по приходите" в "Проверки" е видно, че "старши инспекторът по приходите" в "Проверки" има следните задължения, които не фигурират в длъжностната характеристика на "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" - "изготвя, подписва и изпраща искания за извършване на насрещна проверка", "изготвя молба и съпътстващ доклад за обмен на информация съгласно регламент (ЕО) 1798/2003, "събира информация и изготвя отговор по получено запитване / молба за информация от администрацията на друга държава - членка", "изготвя писмено уведомление до съответния териториален директор за установяване на основания за изменение на задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт", "изготвя съобщение за уведомяване на прокуратурата при установени индикации за наличие на престъпно деяние в хода на производството", "регистрира индикации за установени данъчни и осигурителни измами, както и рискове от неспазване на данъчното и осигурително законодателство". Така изброените задължения сочат на значителни различия между длъжността "старши инспектор по приходите" в "Проверки" като система от функции, задължения и изисквания за заемането й и длъжността на касаторката. Такива различия съществуват и между нейната длъжност и длъжността "инспектор по приходите" в "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи" - Варна поради задълженията, свързани със стоки с висок фискален риск за втората длъжност. Налице са и двете кумулативно необходими предпоставки, необходими за наличие на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - по новото длъжностно разписание длъжността на жалбоподателката не съществува като позиция в длъжностното разписание, нито се е запазила като система от изисквания за заемането, функциите и задълженията по длъжностна характеристика съгласно легалното определение чл. 2, ал. 1 от НПКДА в приложимата редакция. Правилно АССГ се е водил при преценка на втората кумулативно необходима предпоставка от съдържанието на длъжностните характеристики, тъй като съгласно цитираната легална дефиниция на длъжност в администрацията именно вписаните в длъжностната характеристика изисквания за заемане, функции и задължения са правно релевантни. В случая предвид наличието на тези две предпоставки е без значение дали общата численост на държавните служители в НАП се е увеличила. По отношение на твърденията на касаторката за неправилна преценка на АССГ за липса на превратно упражняване на власт, настоящият съдебен състав споделя всички изложени от първата инстанция доводи на последните две страници от решението по тези оплаквания на жалбоподателката и предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК същите не следва да бъдат повтаряни. С оглед изхода на делото решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящат инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2