Решение № 12737 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2015 г.

Решение № 12737 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник ст. юриск. Таня Станкова, против решение № 20 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 144/2014 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ № 01-6500/24587 от 8.09.2014 г. за кампания 2009 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Метин Исмаил Исмаил ще бъде наложена санкция за бъдещи периоди в размер на 9555,64 лв. по подадено общо заявление за плащане - УИН 25/220709/40084 и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона в 14-дневен срок, от влизането му в сила. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение при издаване на акта, след като в административното производство са извършени административни проверки и установени "двойно застъпени площи", както и че съдът не е конкретизирал в какво се изразяват пороците. Излага, че съдът не е съобразил чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията, както и че за неуредени задължения на бенефициента, следва да бъдат прихванати от бъдещи задължения на разплащателната агенция. Излага, че след отмяната на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) от съда, Разплащателната агенция (РА) няма друг правен способ за уреждане на отношенията по стари задължения на бенефициента. Излага, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Иска, да се отмени обжалваното решение и се потвърди уведомителното писмо. Ответникът - Метин Исмаил Исмаил от с. Зелена морава, област Търговище, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че предмет на обжалване пред административния съд е УП в частта с която на ответника Метин Исмаил е наложена санкция за бъдещо подпомагане в размер на 9555 лв., т. е. за прихващане на основание чл. 5б от Регламент 885/06 г. не е предмет на обжалване размера на сумата, колкото и в какъв размер са недопустимите за подпомагане БЗС, какви проверки са извършени, имало ли е или не одобрен допустим слой за подпомагане. Излага, че съгласно чл. 5б от Регламент 885/2006 г. държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенифициента установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещи плащания на разплащателната агенция, а съгласно чл. 288 от договор за функциониране на ЕС регламента е акт с общо приложение, задължителен е и се прилага пряко във всички държави членки. Смята, че Разплащателната агенция е била длъжна да приложи чл. 5б и правилно е посочила, че ще се извърши прихващане с бъдещи плащания на ответника. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 20 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 144/2014 г. на Административен съд - Търговище, е отменено Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ № 01-6500/24587 от 8.09.2014 г. за кампания 2009 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Метин Исмаил Исмаил ще бъде наложена санкция за бъдещи периоди в размер на 9555,64 лв. по подадено общо заявление за плащане - УИН 25/220709/40084. и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона в 14-дневен срок, от влизането му в сила. С решението е осъден ДФЗ да заплати на Метин Исмаил разноски по делото 410 лева разноски по делото и сумата в размер на 300 лв. - адвокатски хонорар. Съдът е приел, че в оспорения акт липсват конкретни фактически констатации на органа, въз основа на които той приема, поотделно за всяка една площ, че същата е недопустима за подпомагане, а неизписването на всички фактически основания и наличието на неяснота относно дадената от административния орган правната квалификация на определените като недопустими площи водят до ограничаване, както на правото на защита на адресата на УП, така и на правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон и същите се явяват съществени процесуални нарушения. Приел е, че са налице разминавания между установеното от техническата експертиза по отношение допустими, респ. недопустими площи, брой, размери от доказателствата към административната преписка, както и че разпоредбата на чл. 33а от ЗПЗП е нов и урежда създаването на специализирания слой допустими площи за подпомагане, като до този момент към 2009 г. определянето на допустимия слой е извършвано без правно основание. По тези съображение съдът е отменил акта и е върнал преписката на органа за спазване на дадените указания. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ № 01-6500/24587 от 8.09.2014 г. за кампания 2009 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Метин Исмаил Исмаил ще бъде наложена санкция за бъдещи периоди в размер на 9555,64 лв. по подадено общо заявление за плащане - УИН 25/220709/40084. С УП е уведомен земеделският стопанин за изчислена окончателна сума за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. въз основа на извършени допълнителни кръстосани проверки на данните за заявените земеделски земи. Установено е от административния съд, че земеделският стопани е заявил за 2009 г. 11 парцела с обща площ от 69.94 ха по СЕПП Схемата за единно плащане на площ, които са заявени като пасища и към момента на заявяването са попадали във физически блокове съответстващи на начина на трайно ползване на заявяването, поради което за цялата площ е била оторизирана и сумите са били изплатени на жалбоподателя. Също така по НР1 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони са заявени два от парцелите с площ - 16,59 ха и по НР2 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските са заявени 7 от парцелите с площ - 29,46 ха, за които също е оторизирано и изплатено финансовото подпомагане. Установено е, че приетите за допустими площи за 2009 г. са въз основа на данни предадени от МЗХ на ДФЗ - РА на 20.11.2009 г. с писмо № 02-0409/3846, но в последствие с писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. МЗХ е направило корекции на допустимите площи за подпомагане за 2009 г., които корекции са извършени въз основа на допълнително закупени сателитни снимки и извършени теренни проверки за актуализиране на данните в ЦОФК. В две таблици в обжалвания акт са представени резултатите от извършените от ДФЗ-РА проверки по заявлението на жалбоподателя извършени през 2009 г. и след направените от МЗХ корекции на допустимите площи - през 2010 г. Субсидията на жалбоподателя е изплатена през 2009 г. въз основа на първоначално извършените проверки и отразена в първата таблица, а след новите изчисления от 2010 г. на жалбоподателя е съставен АУПДВ от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, за сумата 17 800.75 лв., представляваща недължимо платена по Общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. по трите схеми, която сума му е удържана. С решение № 41 от 6.07.2012 г. по адм. д. № 62/2012 г. на Административен съд Търговище е отменен АУПДВ № 01-6500/24587 на ДФЗ-РА, издаден във връзка с Общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. С решение № 8185 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 10824/2012 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решението. В резултат на отмяната на земеделския стопанин на 9.07.2013 г. са възстановени 4120 лв., а на 15.07.2013 г. са възстановени 14079.75 лв. Във връзка с отмяната на АУПДВ е издадено оспореното пред административния съд уведомително писмо, с което е установено, че описаните части на площите от заявлението попадат извън допустимия за подпомагане слой "Площи подходящи за подпомагане по СЕПП", както и че представлява над 50 % от декларираните площи и подлежат на санкциониране с налагане на санкция за бъдещ период. В съдебното производството е допусната и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която е установено, че първоначалното заявяване на парцелите е било по снимки от 2006 г. и са попаднали в обхвата на Цифрова ортофотокарта, изработена първоначално въз основа на сателитни снимки от 2006 г. В последствие с писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. МЗХ е направило корекции на допустимите площи за подпомагане за 2009 г., въз основа на което е направена корекция на допустимите за подпомагане площи на земеделския стопанин за кампания 2009 г. Със СТЕ е направен анализ за всеки от 11 заявени парцели за подпомагане за 2009 г. на допустимите и недопустимите за подпомагане площи, като въз основа на измерванията и изчисленията общият размер на недопустимите площи са: по СЕПП - Общият размер на установената недопустима площ е 5.20 ха или 8.03 %; по НР1 - Общият размер на установената недопустима площ е 0.98 ха или 6.28 % и по НР2 - Общият размер на установената недопустима площ е 2.05 ха или 7.48 %. Също така е установено, че по приложените по делото "Таблици за резултатите от окончателните изчисления" за кампания 2009 г. по схеми за плащане на площ съответно за СЕПП към 12.12.2009, за НР1 към 4.02.2010 г. и за НР2 към 4.02.2010 г., разпечатани на 20.05.2011 г. от ИСАК на ДФ "Земеделие", недопустими площи не са установени. При тези фактически данни обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че в атакувания акт липсват конкретни фактически констатации на органа, въз основа на които той приема, поотделно за всяка една площ, че същата е недопустима за подпомагане. Следва да се отбележи, че липсват и посочени от административния орган и правни основания, въз основа на които е прието, че площите са недопустими за подпомагане. Законосъобразно съдът е приел, че към момента на заявяване - 4.06.2009 г. не е съществувал одобрен слой "Площи, подходящи за подпомагане". Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се създава от Министерството на земеделието и храните в системата за идентификация на земеделските парцели, едва с приемането на нов чл. 16а, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, както и да улесни земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане, който се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл. 12а. Съгласно чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 (в приложимата редакция) след приключване на обновяването Министерството на земеделието и храните изпраща изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" на РА за извършване на повторни административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП на подадените заявления за подпомагане. С чл. 33а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" (сега "Площи, допустими за подпомагане" - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) е въведен едва с изменение и допълнение на закона - ДВ, бр. 40 от 2104 г. и в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 6 представлява основание за намаление или отказ на плащането, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Правилно административният съд е приел, че с процесното уведомително писмо административният орган не е посочил фактически основания поотделно за всяка една площ от заявените, че същата е недопустима за подпомагане, както и не е дадена от правна квалификация на определените като недопустими площи, което ограничава правото на защита на адресата на уведомителното писмо, както и препятстват упражняване правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е съществено и обуславя отмяната на административния акт. Следва да се отбележи също, че за издаване на уведомителното писмо липсва правно основание, както и не е проведено административно производство по издаването му. Неоснователни са възраженията на касатора, че с отмяната на АУПДВ липсва правна възможност за прихващане на недължимо платените средства на земеделският стопанин. Некоректно спрямо съда е отбелязването, че по влезли в сила съдебни актове липсват мотиви обосноваващи допустимост на подпомагането. На първо място производството по оспорване на АУПДВ е различно от производството по оспорване на актове на ДФЗ -РА издадени на основание чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, поради което и съдът не дължи установявания в тази насока. На второ място административният орган няма издаден и влязъл в сила административен акт, с който да са установени наддекларираните (недопустими за подпомагане) площи от земеделския стопанин за кампания 2009 г., въз основа на който да се извършват "прихващания", респ. налагане на санкции за бъдещ период при прилагане на чл. 5б от регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията, респ. чл. 58 на Регламент (ЕО) № 1122/2009. В производството пред административния съд е установено, че за кампания 2009 г. площите недопустими за подпомагане по трите схеми са значително под установеното от органа процентно отношение, в сравнение с посоченото в процесното уведомително писмо над 50%. Констатациите на вещото лице по СТЕ не са оборени в производството, поради и което съдът правилно е обосновал решението си със заключението, като са дадени и конкретните корекции на размера на дължимата сума за финансово подпомагане на земеделския стопанин, в съответствие с процентното съотношение на декларирани и установени площи под 20% съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. В случая съдът обективно е съобразил, че липсват фактически и правни основания, от които да се направи извод, че посочените в уведомително писмо площи са относими към недопустими за подпомагане, в какъв размер и в какво процентно съотношение са към установените. В тази връзка съдът е дал указания на административния орган за ново установяване и посочване на конкретни фактически и правни основания, на които органът основава изводите си. С касационната жалба не се посочват конкретни обстоятелства, които да водят на друг извод на съда относно фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, а посочването на приложимата правна уредба не обуславя извод за материална незаконосъобразно на обжалваното решение. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне в съответствие с дадените от съда указания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение