Решение № 11824 от 18.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2013 г.

Решение № 11824 от 18.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (СП) - Асеновград против решение № 493 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 152/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са подробни съображения относно неправилното тълкуване на нормата на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Прави искане решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът - Мергюл Рафедова Исуф не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № СПД 7055/03.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград, потвърдена с решение № РД-01/360.27.12.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив, с която на Мергюл Рафедова Исуф е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и преписката е върната на директора на дирекция "Социално подпомагане" за ново произнасяне по молба - декларация с вх. № СПД 7055/21.11.2012 г., при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът приема, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократната помощ с мотив, че е пропуснат шестмесечния срок, предвиден в чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Изложени са аргументи, че шестмесечният срок, предвиден в цитираната разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД в относимата й редакция. Съгласно последната правото на получаване на еднократна помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. Първоинстанционният съд приема, че с чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, възникнали от раждането на детето, а за вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД - от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. Затова за тези случаи следва по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове да се приложи разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Съдебният състав прави извод, че в случаите, когато правото е възникнало от раждането на детето, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е родено то, а когато това право е възникнало от записване на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. При така направеното тълкуване съдът обосновава заключение, че в конкретния случай искането на жалбоподателката в първоинстанционното производство е подадено в срок, поради което оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор, че Мергюл Рафедова Исуф ражда дете - Аляра Ердал Исуф на 30.04.2011 г.; майката е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2012/2013 г. в Аграрен университет - Пловдив на 21.11.2012 г. и на същата дата подава молба - декларация, заведена с вх. № СПД 7055 за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД. При така установените факти и при правилно тълкуване на относимите законови разпоредби съдебният състав прави обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД дава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба - декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД в относимата редакция на разпоредбата ( ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г. до 03.12.2012 г.) правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. По силата на цитираната подзаконова норма за Мергюл Рафедова Исуф, която ражда детето си на 30.04.2012 г., възниква право на еднократна помощ на 21.11.2012 г., когато се записва като студентка в редовна форма на обучение в Аграрен университет - Пловдив за учебната 2012/2013 г. Към момента на възникване на правото детето не е навършило едногодишна възраст, няма спор, че е налице и третото законовото изискване - то не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Давностният срок за вземането за еднократна помощ за отглеждане на дете, възникнало на основание чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД в относимата редакция на текста - при записване на майката в редовна форма на обучение, когато този факт настъпва след раждането на детето, не е уреден със специална разпоредба. Поради това правилно съдебният състав съобразява разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове и приема, че непълнотата в тази хипотеза се отстранява чрез прилагане на правилото на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, което се отнася до подобен случай. Погасителният срок от шест месеца по чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 34 от 2009 г.) започва да тече от края на месеца (30.11.2012 г.), през който майката е записана за студентка в редовна форма на обучение и е придобила правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Обжалваното решение е постановено при съобразяване с с установената съдебна практика по прилагането на чл. 12, т. 7 от ЗСПД във връзка чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г.). Аргументирано е заключението на съда и относно неприложимостта към настоящия случай на изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД ( ДВ бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.), тъй като същата няма обратно действие. Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата, Административен съд - Пловдив постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,