Решение № 12352 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2014 г.

Решение № 12352 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на РПК "Септември", гр. Нови Пазар, представлявана от председателя Атанас Атанасов, против решение № 59 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 107/2014 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на кооперацията срещу АУЗД № АУ00000207/24.02.2014 г. на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Нови Пазар, потвърден с решение № 39-01-1/7 от 8.05.2014 г. на началника на отдел "МДТ" при общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че при проверката за законосъобразността на акта съдът не е съобразил противоречието на приложената от административния орган разпоредба на чл. 15, б. "г" от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в Община Нови Пазар, която противоречи на чл. 17, ал. 2 от Конституцията на Република България, на чл. 7 ЗМДТ, чл. 62 ЗМДТ. По тези съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакувания административен акт бъде прогласен за нищожен. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Нови Пазар, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. Установил е, че РПК "Септември" е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Нови Пазар, за които кооперацията е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ. С декларация от 29.11.2011 г. на основание чл. 66 ЗМДТ собственикът е поискал ТБО да бъде определена на база количество отпадъци, като е заявил 1 брой контейнер. По делото не е било спорно, че общината е предоставяла реално услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за периода 2011 - 2013 г. по отношение на конкретните имоти. Установено е по несъмнен начин, че същите попадат в границите на определените територии за извършване на съответните дейности. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че съгласно чл. 15а, б. "д" от НОАМТЦУОНП, в актуалните й за процесните периоди редакции, за фирмите - еднолични търговци и юридически лица, на територията на общината, които са подали декларация за обслужване на контейнер, таксата се определя в левове според броя на използваните съдове, именно за 1 брой контейнер (бобър) - 1 200, 00 лв. Съгласно чл. 67, ал. 3 ЗМДТ, тя съдържа разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМДТ, включително и разходите по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Тъй като размерът на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, дължима от ЕТ и ЮЛ, не е регламентиран в Наредбата, приложение намира решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови пазар, приложимо на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. Според него, таксата за въпросната услуга, дължима от ЕТ и ЮЛ, собственици на имоти в гр. Нови пазар, е в размер на 2,2 промила и се изчислява на база данъчната оценка на имота. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че дължимите от кооперацията ТБО са правилно изчислени. Съдът е развил съображения, че валидността и законосъобразността на разпоредбата на чл. 15а, б. "г" от НОАМТЦУТОНП не могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол в производството по оспорване на индивидуален административен акт. Решението е правилно. РПК "Септември", на основание чл. 11, ал. 1ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, е задължено лице за такса битови отпадъци като собственик на имот, описан в подадена декларация. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. имотът, собственост на кооперацията, попада в район, в който се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на Община Нови пазар, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съдът е извършил задълбочена проверка за законосъобразността на определения размер на задължението, в резултат на което е стигнал до законосъобразен извод за дължимост на определените в АУЗД задължения за ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Единственият касационен довод е относно непроизнасянето от първоинстанционния съд по възражението на жалбоподателя за несъответствието на чл. 15а, б. "г" от НОАМТЦУОНП с КРБ и ЗМДТ, а оттам - нищожността на обжалвания административен акт. Т. е. поставеният правен въпрос е дали съдът е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на чл. 15а, б"г" от Наредбата (макар и неточно изписан в касационната жалба като чл. 15, б"г"). Публичният характер и общата достъпност на услугата за битови отпадъци, възложена на общините със закон - чл. 6, ал. 1 ЗМДТ, безспорно изисква таксата да отразява действителните разходи на общината. Именно поради това законодателят изрично посочил в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Само когато количеството не може да се установи, размерът може да се определя по друг критерий. В конкретния случай ТБО за 2011 г. е определена на основание чл. 15а, б. "д" от Наредбата, според количеството генерирани отпадъци, чийто размер е обусловен от броя на заявените и използвани съдове за битови отпадъци. Правилно първоинстанционния съд е приел, че определеният с чл. 15а, б. "д" от Наредбата размер на ТБО, съгласно количеството битови отпадъци, включва само разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ. Поради това, към определената съгласно чл. 15а, б. "д" от Наредбата такса в размер на 1 200 лв., съгласно изричната разпоредба на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, следва да се добави и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тъй като нейният размер не е определен с Наредбата, в редакциите й за процесния период, съдът правилно е приел, че приложение следва да намери решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови Пазар, което продължава да е действащ и стабилен административен акт. В чл. 62 ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. Видно от чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. В настоящия случай, както се посочи, по отношение на ЕТ и ЮЛ размерът на таксите за всеки вид услуга не е определен с Наредбата. Поради това и при липса на издадени нови решения за процесния период, приложение намира именно решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови Пазар. При данните по делото и предвид приложимата законова регламентация, разпоредбата на чл. 15а, б"г" от Наредбата на ОбС - Нови Пазар в настоящия случай не следва да се обсъжда. Със съдебното решение съдът осъществява контрол за законосъобразност само на оспорения административен акт. Общинският съвет - Нови Пазар разполага с правомощия самостоятелно да решава въпроси, които законът е предоставил в негова компетентност. Съгласно чл. 9 ЗМДТ редът за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги се определя с наредба на общинския съвет. Но размерът на таксите за битови отпадъци на територията на съответната община, предвид чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, се определя ежегодно с решение на общинския съвет. По изложените съображения Върховният административен съд приема наведените от касатора доводи за неоснователни. Съдебният акт е валиден, допустим и съответен на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд