Решение № 62 от 6.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5310/2014 г.

Решение № 62 от 6.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5310/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 76/30.05.14 г. по г. д. № 138/14 г. на Апелативен съд [населено място] - с което е отменено решение № 22/9.01.14 г. по г. д. № 1728/12 г. на Окръжен съд Варна и предявеният от [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 3.04.07 г. за учредяване право на строеж е отхвърлен като неоснователен. Моли се за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответните страни И. Н. М., К. Н. М. и В. Н. Я. оспорват жалбата и претендират разноски; И. Х. М. не взема становище. С определение № . 1253/4.12.14 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за неоснователен. Приел е, че с договора от 3.04.07 г. страните са уговорили само общите параметри на бъдещия договор за учредяване на право на строеж, като сключването му с посочване на конкретните обекти е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на ищеца на определени ангажименти /т. 2 от договора/, които не представляват условия на договора, а дължима престация по него. От друга страна липсата на конкретност на обектите на правото на строеж е пречка пред обявяването на процесния договор за окончателен - доколкото предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния, а в случая липсват уговорки относно предмета на сделката; договорът не би могъл да се обяви за окончателен и за ид. части от правото на строеж и в частност за уговорените 75% от разгънатата застроена площ, защото тя е неизвестна величина поради липса на одобрен архитектурен проект към момента на сключване на споразумението. На следващо място е прието, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на ищеца, и с оглед на това също не би могъл да бъде обявен за окончателен. В подкрепа на този извод е отразено, че ищецът не може да се позовава на кредиторовата забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД вр. с чл. 131, ал. 2 ЗЗД - защото сам е бил в забава относно изработването на идейния проект, а изпълнението на задължението за изработването му е било условие за определянето на обектите в сградата от възложителя, че при тези обстоятелства той не е разполагал с право на избор на обекти в бъдещата сграда и едностранно съставения от него протокол за избор на такива не може да замести липсващото изявление относно предмета на предварителния договор, че при така посочените обстоятелства договорът е бил развален с оглед отправеното писмено изявление за разваляне му от ответниците поради виновно неизпълнение на ищеца. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: В. съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Те не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, в това число решения по чл. 290 ГПК /ТР 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, реш. № 157/8.11.11 г. по т. д. № 823/0 г. на ВКС, II ТО, реш. № 134/30.12.13 г. по т. д. № 34/13 на II ТО и др./, която настоящият състав изцяло споделя. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че процесният предварителен договор не би могъл да бъде обявен за окончателен, тъй като от една страна не съдържа индивидуализация на обектите, предмет на сделката, а от друга страна е бил развален от ответниците поради виновно неизпълнение на ищеца - непредставяне на идеен и архитектурен проект. На практика, формирайки тези два извода, съдът не е обсъдил направени от ищцовото дружество доводи, възражения и представени доказателства, обосноваващи същите - за възможността конкретизацията да бъде в отделен документ /вкл. с оглед уговорката в чл. 8 от договора, предвиждащ, че подписаният идеен архитектурен проект и протокол за избор на отделните обекти съставляват неразделна част от договора, който може да бъде обявен за окончателен от изправната страна/ и относно наличието на законовите предпоставки за разваляне на договора - има ли виновно неизпълнение /вкл. твърденията, че ответниците не са оказали необходимото съдействие и са възпрепятствали изпълнението на договора и строителството в имота/, респективно дали неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора и има ли той интерес от забавено изпълнение. В. инстанция не е изложила съответни свои мотиви относно съвкупната преценка на доказателствата в тяхната цялост, релевантните факти, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения - при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. Липсата на възможност за проверка правилността на решението с оглед доводите в касационната жалба, наведени в подкрепа на необсъдените доводи и доказателства, води до наличие на предпоставки за връщане на делото за ново гледане. С оглед на това то трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ищеца доводи и възражения и доказателства - относно надлежната конкретизация на предмета на сделката в отделен документ, към който договорът препраща, и относно липсата на твърдените от ответниците предпоставки за разваляне, уредени с императивни законови разпоредби - в това число липса на виновно неизпълнение, респективно неоказване на съдействие и възпрепятстване на изпълнението, незначително ли е неизпълнението и имат ли ответниците интерес от забавено изпълнение, и на ангажираните в тази връзка писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на техническа експертиза. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,