Решение № 8466 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2008 г.

Решение № 8466 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Община Тополовград и Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково против решение по адм. д. № 14/2008 по описа на АС - Ямбол. Искат отмяна на решението като неправилно. Община Тополовград навежда доводи за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, които са сочат за обективна невъзможност настъпила при стихийно бедствие - пожар, който се е разразил се за кратко време на територията на общината. Предварителната информация относно температурата и посоката на вятъра за следобедните часове дадена на съответния ръководител дава възможност за насочване на силите за преустановяване на пожара в посока с. Срем на източния бряг на р. Тунджа, но поради неговата ширина и сила, с внезапна промяна на посоката на вятъра пожарът е обърнал посоката си към с. Радовец, Присадец и Филипово и се е разразил със страшна сила, за което има необсъдени гласни доказателства. Кметът е бил в ранния следобед в района в с. Радовец, всички хора са гасели пожар и следователно са били уведомени за бедствието. Кметският наместник е предупредил пострадалата Анастасия Манолова. Кметът е бил на място и не е бездействал. Не е налице причинна връзка с бездействие на кмета, а смъртта е вследствие на природна стихия, чиито размер не е могъл да бъде предвиден, поради неочаквано развитие на посоката на вятъра. Късното издаване на заповедта за бедствено положение е резултат от това, че кметът е бил на мястото на пожара. Иска отмяна на решението или намаляване на обезщетението. Жалбоподателят Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково, вместо който е конституирана ОДП МВР гр. Хасково на основание § 109 от ПЗР на ЗИДЗМВР (бр. 69 от 2008 г.), навежда доводи за съществени процесуални нарушения допуснати от съда, изразяващи се в необсъждане на ангажирани по делото относими за спора гласни и писмени доказателства. Същите установяват, че в РПУ Тополовград не е получавано съобщение за пожар в с. Присадец, поради което и във връзка с чл. 30 от Наредбата за осъществяване на ПГ и АСД от НСПБЗН, не може да се прави извод за неправилни действия или бездействия. Пожарът се е прехвърлил от Ямболска област, където ОДПБЗН Хасково няма правомощия за действия и вземане на решения за което обаче няма съобщаване на компетентните служби. Доказано е, че вятърът е бил северозападен и пожарът се е развивал в посока Турция, а реката по смисъла на Наредбата се явява бариерна преграда за огъня. Съдът не обсъдил тези доказателства. Промяната на посоката за кратко не е могло да бъде предвидено от ръководителя на щаба на територията на Ямболска област, на която е бил пожара до 14 часа. Твърди, че не е ясно вследствие на такива големи пожари какви промени стават във въздушните потоци, за да може да се предвиди развитието на пожара. Не са взети предвид доказателствата за извънреден труд на състава на РСПБЗН Тополовград, на част от състава на Свиленград и Димитровград, което доказва, че не е налице бездействие. Твърди се и незаконосъобразност, защото не е установена незаконосъобразност на действията или бездействията на ръководителя на дирекцията. Оповестяването, предупреждението и временното извеждане от населените места не е задължение на Началника на РСПБЗН Тополовград или Директора на ОДПБЗН. Тези правомощия са на гражданска защита по чл. 71 от ЗЗБ, които разполагат и с технически средства. Иска отмяна на решението. Ответниците Васил Петров Василев и Мария Петрова Василева оспорват касационните жалби като неоснователни и искат оставяне на решението в сила. Твърдят, че кметът на общината и директорът на ОД "ПБЗН" са бездействали, не са изпълнили задължения произтичащи от чл. 52, ал. 2, т. 1, чл. 65, ал. 2, т. 8, чл. 65, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 4, т. 1 и т. 2 от ЗЗБ, което е в причинна връзка със смъртта на родителите им. Кметът не е изпълнил задължение временно извеждане от опасния район, предвид ЗЗБ. Пожарът не е избухнал внезапно, а два дни преди инцидента, а заповед № 101/26.08.2007 г. е издадена след изгарянето на трите села в 19.44 ч. Забавянето на заповедта има за последица непредприемане на мерки установени в чл. 52, ал. 21, т. 1 от ЗЗБ и е сред важните причини за смъртта. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на Васил Петров Василев и Мария Петрова Василева, които претендират присъждане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, представляващи психически болки и страдания от смъртта на родителите им, настъпила при изгаряне чрез овъгляване в пожара на 26.08.2007 г. в с. Присаден, в размер на по 15 000 лева за всеки един от ищците, за всеки един от родителите им, считано от 26.08.2007 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, уважил ги в пълни размери, като присъдил на Васил Петров Василев общо 30 000 лв. (по 15 000 лв. за всеки един от родителите) и на Мария Петрова Василева общо от 30 000 лв., също по 15 000 лв. за всеки един от родителите, при солидарно осъждане на двамата ответници, ведно със законни лихви, считано от датата на смъртта 26.08.2007 г. Решението е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общината, трябва да са претърпени имуществени или неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът е допустим при предварително отменен незаконосъобразен акт - чл. 204, ал. 1 от АПК, като е допустимо в случаите, в които се претендират вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, сезираният съд да установи незаконосъобразността на действието или бездействието - чл. 204, ал. 4 от АПК. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице чл. 4 от ЗОДОВ. Законодателят предвижда и основания за освобождаване от отговорност при основанията на чл. 5 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда на АПК. Тъй като този процесуален кодекс не съдържа конкретни правила за исково производство субсидиарно се прилага ГПК, съгласно чл. 144 от АПК. Следователно съдът разглежда предявения иск само на основанията посочени в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 98, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.), действал към момента на сезиране на първоинстанционния съд. При постановяване на решението съдът на основание чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) преценява всичките доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение. Ищците са твърдели в исковата молба, че смъртта на родителите им е настъпила вследствие бездействие от страна на кмета на общината, изразяващо се в липсата на своевременно оповестяване и информиране на населението за възникналия пожар- задължение по чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЗБ, неизвеждане на хората от опасната зона- задължение по чл. 65, ал. 2, т. 8 от ЗЗБ, забавяне на заповедта по чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗЗБ, с която да се обяви бедственото положение. За да уважи исковете срещу Община Тополовград, съдът е приел, че има бездействие от страна на кмета на общината, изразяващо се в късно издаване на заповедта за обявяване на бедствено положение по чл. 49 от ЗЗБ в 19.44 ч. на 26.08.2007 г. изпратена на областния управител след изгарянето на с. Присадец. Съдът е приел неизпълнение на задължение за временно извеждане на населението от опасния район и неоповестяване за опасността. Късното изпълнение на задължение и неизпълнение на задължения посочени по-горе били в причинна връзка с настъпилата смърт на наследодателите на ищците в дома им в с. Присадец на 26.08.2007 г. Съгласно т. 4 от ТР. № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС под незаконосъобразни действия и бездействия следва да се има предвид само незаконни фактически действия на администрацията. Издаването на заповед не представлява фактическо, а правно действие, но за да бъде основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за отговорност на държавата или общините, следва заповедта да бъде предварително отменена, предвид чл. 204, ал. 1 от АПК. Следователно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се претендира обезщетение от общината с твърдение, че заповедта на кмета за обявяване на бедствено положение е издадена късно и от това са настъпили вреди. Такова правно основание за обезщетение за вреди настъпили от закъсняло извършено правно действие по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по чл. 203, ал. 1 от АПК не е предвидено. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЗБ кметът на общината осъществява своевременно оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникване на бедствие. По делото се установява, че пожарът е възобновен на 25.08.2007 г. и жителите на село Присадец не са информирани преди 26.08.2007 г. за съществуването на пожар в други общини. Установено е, че кметският наместник Михаил Порков е бил в отпуск, но на 26.08.2007 г. около 14 часа е срещнал в с. Присадец Мария Атанасова и свидетелката Мария Димитрова, съобщил им за обема на пожара и продължил да оповестява хората в селото за пожара. От запалването на селото до идването на пожарните коли изминали около 2 часа, през което време пристигнал и кметът на общината. С изключение на родителите на ищците, всички останали хора от селото са спасени, тъй като са се събрали в кметството и са били извозени от кметския наместник. Следователно от значение за случая е какво следва да се има предвид под "своевременно оповестяване" на населението по смисъла на закона и съществувала ли е заплаха от възникване или възникване на бедствие. Законът не регламентира начините на оповестяване, нито посочва кога ще е налице своевременно оповестяване. Но следва да се приеме, че начинът на оповестяване трябва да представлява способ, чрез който населението да бъде уведомено за бедствие по смисъла на чл. 2 от ЗЗБ. За да възникне задължение за оповестяване на населението, кметът на общината трябва да узнае за бедствието, т. е. да е информиран, че е налице събитие, което застрашава живота и здравето на населението, имуществото и околната среда. Данните по делото сочат, че пожарите са се развивали на 25.08.2007 г. на териториите на общините Харманли, Симеоновград и Елхово и достигат до с. Срем, Община Тополовград, на 25.08.2007 г. около 13, 46 ч, което село обаче се намира на източния бряг на р. Тунджа. По делото има данни, че на 26.08.2007 г. в 13.00 ч. младши полицейски инспектор, който обслужва трите села Радовец, Присадец и Филипово е уведомил оперативния дежурен в РПУ Тополовград за пожар в землищата на трите села (писмо изх. № 3569/6.03.2008 г.). Сигналът е предаден на началника на РПУ Тополовград свидетелят Павлин Терзиев, който от своя страна се е свързал с Началника на Противопожарна служба Грозев. Заедно с автомобилите на Противопожарна служба пристигат в с. Радовец, където на място вече е бил началникът на Противопожарна служба Тополовград и кметът на общината. Село Радовец се е подпалило, а при пристигане в следващото село Филипово е установено, че пожарът вече е преминал през населеното място. От свидетелските показания се установява, че пожарът е преминал за около 25-30 минути от р. Тунджа до трите села при голяма скорост на разпространение, което се доказва и от данните от метеорологичната станция. Тези доказани по делото обстоятелства въобще не са обсъдени от съда, а са относими към предмета на делото. Съдът не е изложил мотиви защо приема, че е било възможно своевременно оповестяване на населението при липсата на доказателства за момента, в който кметът е узнал за пожар с променена посока на територията на Община Тополовград, на западния бряг на реката, където се намират трите села. Налице са данни от справката на Метеорологична обсерватория Хасково за посоката на вятъра, който на 26.08.2007 г. е бил предимно умерен и е духал от северозападна четвърт, като само за кратко е променил посоката си от североизточна четвърт, през което време огънят е преминал реката. И тези доказателства не са обсъдени от съда, а на тях са се позовавали касационните жалбоподатели пред първоинстанционния съд. Установяването на тези факти са от значение дали съобразно обстановката, административният орган е следвало да приеме наличието на бедствие, което да застрашава населението на с. Присадец и да изпълни твърдените от ищците задължения по ЗЗБ. По смисъла на чл. 2 от ЗЗБ, бедствието е събитие, което съобразно развитието на пожара и метеорологичната обстановка може да се приеме като събитие застрашаващо живота и здравето на населението, имуществото или околната среда. Съдът е следвало да обсъди дали съобразно данните по делото кметът на общината е могъл своевременно да уведоми населението на трите села, за да може да изложи евентуално правни изводи за незаконосъобразно бездействие. Съдът не е дал вяра на доклада на кмета на общината за начина на оповестяване на пожара чрез камбанен звън и клепала, като развива мотиви, че докладът не е подкрепен от свидетелски показания. Но такива доказателства не са и събирани, защото в исковата молба няма наведено такова твърдение и следователно този факт от доклада не е бил оспорен от ищците. Като се е обосновал с липсата на доказателства оборващ неоспорен от ищците факт в официален писмен документ по чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗЗБ, съдът е нарушил съществено чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) За да е своевременно оповестяването трябва за населението да има достатъчно време за реакция. Установено е по делото, че кметският наместник, въпреки, че е бил в отпуск е участвал в извеждането на хората от селата Радовец и Присадец, като лично е уведомил Анастасия Манолова за пожара. По ЗЗБ няма регламентирани задължения за кметските наместници, поради което съдът неправилно е развивал съображения, че указанията на кметския наместник са били неправилни и това ангажира отговорността на общината. Важно е в случая и обстоятелството, че всички хора от с. Присадец са спасени чрез извозване, с изключение на наследодатели на ищците. Поради това за останалите жители на селото оповестяването извършено от кметския наместник се явява своевременно. Единствено родителите на ищците са пострадали. Съдът е обсъдил данните за здравословното състояние и на двамата: Петър Манолов е бил 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и ампутация на долни крайници, а Анастасия Атанасова Манолова с I група инвалидност също с чужда помощ. Няма данни по делото чуждата помощ от кого е следвало да се осъществява, но във всички случаи не е възложена като задължение на кмета на общината или на кметския наместник. Следователно, когато се обсъжда дали в случая е налице или не е налице причинна връзка между твърдяното бездействие на административния орган и настъпилата смърт при развилото се бедствие, следва да се обсъдят и тези факти във връзка с безпомощното състояние на родителите на ищците, които въпреки необходимостта от чужда помощ са оставени в с. Присадец да се грижат един за друг и да разчитат един на друг. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на държавния орган или длъжностното лице. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Страданието на ищците е последица от смъртта на родителите им, но дали тази смърт е нормално настъпваща последица от бездействие на кмета на Тополовградската община е обстоятелство, което не е обсъдено от съда при излагането на правни изводи относно причинната връзка. При съществени нарушения на съдопроизводствените правила е постановено решението и спрямо Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Съдът е приел, че пожарогасителната и аварийно-спасителната дейности са административни и са уредени от чл. 93 от ЗМВР. Приел, че ръководителят на оперативните действия е държавен служител от НСБЗН, който на място е бил началникът на РСПБЗН, но не е изпълнил задълженията си по Наредба № Iз-2101/27.11.2006 г. за осъществяване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност на НС" ПБЗН" да осигури защитата на живота на населението и своевременно извеждане от застрашения район, а по смисъла на чл. 31 от ЗЗБ е ръководител на място на намеса. Заради незаконосъобразно бездействие на началника на РСПБЗВ Тополовград осъдил дирекцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Не са обсъдени наведените пред първоинстанционния съд доводи, че е липсвала информация, която да е постъпила като съобщение за пожар в с. Присадец като район на бедствие по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗБ, наличието на данни от метеорологичната служба за посоката на бедствието към територията на Република Турция. Не е обсъждано твърдението, че има обективни фактори, довели до смъртта на Петър и Анастасия Манови. Липсват мотиви пожарогасителната дейност като административна дейност в изпълнение на законови норми, в нарушение на кои точно законови и подзаконови нормативни актове е извършвана и това да е в причинна връзка с настъпилата смърт. Твърдението в исковата молба е за бездействие от страна на Директора на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Хасково. Но за да обоснове отговорността на дирекцията, съдът не е обсъдил наведените с исковата молба обстоятелства представляващи основание на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, а се е мотивирал с незаконосъобразно бездействие на друго длъжностно лице- началникът на РСПБЗН Тополовград в качеството му на ръководител на оперативните действия (РОД). Ангажирането отговорността на дирекцията като юридическо лице на основание, което е различно от наведените с исковата молба обстоятелства е в нарушение на диспозитивното начало на исковия процес и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Недопустимо е съдът да постановява осъдително решение по чл. 1 от ЗОДОВ на основание установени в съдебното производство незаконосъобразни действия и бездействия от длъжностно лице, за които няма наведени с исковата молба твърдения, нито има изменение на иска по реда на чл. 116 от ГПК (отм.). Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и постановяване на съдебен акт при обсъждане на всички доказателства и твърдения на страните относими за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изхода на делото и връщането му за ново разглеждане, настоящата инстанция не следва да се произнася по претенции за разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение