Решение № 6336 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2013 г.

Решение № 6336 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Панчев Георгиев, в качеството му на управител на "КЕЙ ЕЙЧ ПАРТНЕР" ООД със седалище гр. Дупница, чрез пълномощника му адв. Кр. Маринова срещу Решение № 2244 от 16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1785/2013 г. от Административния съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. В становището си по съществото на прания спор адв. Маринова пледира за недопустимост на съдебния акт на основание § 19, ал. 1, предл. първо от ПЗР на ЗИД на АПК (публ. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.), пред вид обстоятелството, че жалбата е подадена на 11.07.2011 г., т. е. след влизане в сила на това изменение на закона. Претендира разноски, за което представя списък, съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК.

Ответната страна - Кметът на община Белослав не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "КЕЙ ЕЙЧ ПАРТНЕР" ООД срещу Заповед № 252 от 07.04.2011 г. на Кмета на община Белослав, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65 от ЗОбС и чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ е разпоредено да се изземе от търговското дружество недвижим имот - общинска собственост, съставляващ полски път с кадастрален № 000530, находящ се в м. "Герените" в землището на община Белослав. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

От анализа на събраните в хода на административното и двете съдебни производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - касае се за имот - част от общинския поземлен фонд, съгласно Решение на ПК - Белослав № 1 от 10.09.1999 г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ; скица № 335 от 09.05.2000 г. и протокол за въвод във владение на 3.169 дка, представляващи имот № 000530 по картата на възстановената собственост в землището на Белослав, поради което за административния орган е налице материалната компетентност да издаде заповед по реда на посочената норма вр. чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

За неоснователно е прието възражението на "КЕЙ ЕЙЧ ПАРТНЕР" ООД, че държи имота на годно правно основание - нот. акт за покупко-продажба № 12 от 24.06.2003 г., поправен с нот. акт № 34 от 01.07.2007 г. и че в случая се касае до спор за собственост, т. е. за материално право. В мотивите е посочено, че оспорваната част - имот № 000530 - действително е била включена в имота, описан в АДС № 1734 от 08.10.1998 г., т. е. била е част от цялата му площ - от 16432 кв. м. Прието е също, че този имот е бил предоставен на Министерство на отбраната, съгласно писмо № 1412 от 25.09.1998 г. на МО, а впоследствие - включен в активите на "Войнтех" ЕООД, но тази част не е била предмет на покупко-продажбата по посочените по-горе нотариални актове № 12 и № 34. За да направи този извод съдът се е позовал на заключението на двете съдебни експертизи, установяващи че имот № 000486, който е образуван от имотите с № 000248 и 000482 и е бил предмет на сделката между "Войнтех" ЕООД и "КЕЙ ЕЙЧ ПАРТНЕР" ООД, и имот № 000530 - път, възстановен през 1999 г. не се припокриват, а са съседни. Отделно от това в нот. акт № 12 имотът с № 000530 е посочен като граница на имот № 000486. Последният е с площ от 14938 кв. м, докато имотът по АЧДС е от 16432 кв. м, като вещите лица са били категорични, че разликата представлява площта на процесния път, граница на имот № 000486. Не на последно място съдът е посочил, че продажбата на имот № 000486 е станала след влизане в сила на Решение от 15.05.2003 г., постановено по адм. дело № 288/2001 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Войнтех" ЕООД срещу Заповед № 101 от 22.02.2001 г. на Кмета на община Белослав, с която е наредено да се изземе (от това търговско дружество) имот с кадастрален № 000530 по плана за земеразделяне, представляващ път - общинска собственост, "находящ се северно от имот кад. № 482, в м. "Герените", землището на гр. Белослав" (затворен без правно основание от МО - "Войнтех" ЕООД София клон Варна) .......... като имотът (селски път) се предостави на община Белослав в качеството й на собственик". Административният акт е влязъл в сила, поради което имотът не е станал предмет на продажбата, изповядана на 24.06.2003 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Възражението за недопустимост на съдебния акт е неоснователно.

С § 19 на ПЗР на ЗИД на АПК е разпоредено индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, да могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред.

В случая обаче земеделският закон препраща към нормите на специалния закон, в който е предвиден специален ред за защита на общинската собственост - този по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Ето защо не става въпрос за индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, а за такъв, издаден по реда на Закона за общинската собственост във връзка с препращащата норма на чл. 34, ал. 4 на ЗСПЗЗ.

Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят.

С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил един бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие на кмета е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание.

• Не се спори, че предмет на заповедта за изземване е недвижим имот в землището на гр. Белослав.

• С влизане в сила на Решение № 01 от 10.09.1999 г. на ПК гр. Белослав правото на собственост върху имот № 000530 от 3.169 дка, представляващ полски път при описаните граници е възстановено в реални граници и в полза на община Белослав.

Правото на собственост общината е установено и потвърдено и в проведения съдебен процес по адм. дело № 288/2001 г. по оспорването на "Войнтех" ЕООД на заповед № 101 от 22.02.2001 г., издадена от кмета на община Белослав за изземване на имот № 000530 от 3.169 дка. Влезлия в сила съдебен акт - Решение от 15.05.2003 г. на Окръжен съд Варна се ползва със силата на пресъдено нещо и обвързва всички институции в страната, вкл. и съдилищата. Ако касаторът оспорва правото на собственост на общината, то той следва да защити правата си по пътя на общото исково производство, а не в рамките на административно-съдебния процес.

Следователно изводът на съда, че е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е законосъобразен.

• Твърдението на касатора, че владее на правно основание, по силата на нот. акт № 12 и № 34 спорния имот също е неоснователно. След 16.06.2003 г. (влизане в сила на Решението по адм. дело № 288/2001 г. на ОкС Варна) е налице влязъл в сила административен акт, по силата на който имот № 000530 е иззет от владението и държането на "Войнтех" ЕООД и възстановен в патримониума на община Белослав. След тази дата е изповядана сделката между двете търговски дружества - "Войнтех" ЕООД и "КЕЙ ЕЙЧ ПАРТНЕР" ООД. Продавачът обаче не може да прехвърли повече права от тези, които самият той притежава, следователно съдът правилно е извел извод, че имотът с № 000530 не е предмет на сделката от 24.06.2003 г.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение