Решение № 9891 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2011 г.

Решение № 9891 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на От: "Софиягаз" ЕАД представлявано от изпълнителния директор Пламен Стефанов Хитев, против решение № Ц-33/27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 18, с която за "Софиягаз " ЕАД се определя добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципите на административния процес, в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма (необоснованост) тъй като съществува противоречие между посочените от Комисията стойности и критерии в общите мотиви и в разпоредителната част на същото решение, липсва каквато и да била обосновка на категорията, в която Комисията е счела, че попада "Софиягаз" ЕАД, както и защо посочения размер на добавката е различен от определените за съответните категории в стр. 2 на процесното решение.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представено е и писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, тъй като решението на ДКЕВР е издадено в противоречие с изискуемата от закона форма - липсват мотиви относно добавката в т. 18, касаеща жалбоподателя.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата и съобразно чл. 168 АПК при проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК се установи следното:

Считано от 1.09.2011 г. с решение № Ц-030/29.08.2011 г. ДКЕВР е утвърдила пределна цена на топлинната енергия и е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за първи ценови период от двугодишен регулаторен период на "Софиягаз" ЕАД за ЛОЦ "Овча Купел". Изчисленията на цените на енергия са извършени с прогнозна цена на природния газ 557,22 лв./хил. нм3, утвърдена с решение № Ц - 020/29.06.2011 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) комисията може да измени цените на енергията в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа. Това изменение следва да бъде извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от НРЦТЕ, според която при прилагането на метод на регулиране "горна граница на цени" цените могат да бъдат изменяни преди изтичане на ценовия период, в случай че е налице изменение на цените на природния газ, което води до необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи. Следователно основателността на такова изменение на цените е обусловена от кумулативното наличие на две предпоставки.

С обжалваното решение ДКЕВР е приела, че са налице двете предпоставки - изменение на цените на природния газ на входа на газопреносната мрежа -, тъй като с Решение № Ц-32/27.09.2011 г. ДКЕВР е утвърдила на "Булгаргаз" ЕАД цени на природния газ за IV - то тримесечие на 2011 г., поради което е налице необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи на енергийните дружества, което е обосновано с едновременното осъществяване на административните производства по утвърждаване на цените на природния газ и на тези за енергия произтича от разпоредбата на чл. 35а от НРЦТЕ, според която в случаите по чл. 4, ал. 3 от същата наредба комисията може да изменя цени на енергия в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа в сроковете по чл. 28 и чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ.

Действащите цени на енергията на дружествата, които работят с основно гориво природен газ, са изчислени при цена на природния газ от 557,22 лв./хил. нм3 за присъединените към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД и за дружествата, които са присъединени към газоразпределителната мрежа - със съответната цена на газоразпределителното дружество. С утвърждаването на цената на природния газ в размер на 594,37 лв./хил. нм3, считано от 01 октомври 2011 г. увеличението на действащата цена на природния газ спрямо включената при образуването на цените на топлофикационните дружества е с 6,67%. В състава на утвърдените необходими приходи на топлофикационните дружества, които работят с основно гориво природен газ, с най - голям дял са разходите за покупка на природен газ, поради което изменението на действащата цена на природния газ от 01 октомври 2011 г. ще окаже значително влияние върху разходите на дружествата в посока на тяхното увеличение. Това обстоятелство обуславя необходимостта от изменение на утвърдените необходими годишни приходи, които са ценообразуващи елементи, т. е. налице е и втората предпоставка за изменение на цените по чл. 4, ал. 3 от НРЦТЕ.

При тези съображения е прието, че изчисленията на изменените цени и необходимите годишни приходи са направени при цена на природния газ на "Булгаргаз" ЕАД - 594,37 лв./хил. нм3, а за дружествата, присъединени към газоразпределителна мрежа, със съответната цена на газоразпределителното дружество и коригирана добавка към преференциалната цена на електрическата енергия по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, както следва:

1. За топлофикационни дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД и към газоразпределителната мрежа, с предстоящи инвестиции в производството - 79,00 лв./МВтч;

1. За топлофикационни дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД без предвидени инвестиции в производството - 74,00 лв./МВтч;

1. За топлофикационни дружества, работещи с въглища - 1,00 лв./МВтч;

1. За дружества с комбинирано производство в промишлеността (заводски централи) независимо от вида на горивото - 0,01 лв./МВтч;

1. За дружества с комбинирано производство в селското стопанство - 3,00 лв./МВтч.

След проведеното на 27.09.2011 г. открито заседание за разглеждане на доклад с № Е-Дк-443/17.09.2011 г. са постъпили възражения от "Топлофикация - Плевен" ЕАД с вх. № Е- 14-04-9/27.09.2011 г., от "Топлофикация ВТ" АД с вх. № Е-14-05-19/27.09.2011 г. и от "Топлофикация Бургас" ЕАД с вх. № Е-14-13-18/27.09.2011 г. които са обсъдени и след и анализ на останалите възражения, същите са приети за неоснователни.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 33 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия считано от 1.10.2011 г. утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, както следва съответно по дружества и в частност в т. 18 за "Софиягаз" ЕАД

1. Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 231,33 лв./ МВтч, в т. ч.:

• индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 158,33 лв./ МВтч

• добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 73,00 лв./ МВтч

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода без ДДС - 102,46 лв./МВтч,

При необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период:

Необходими годишни приходи - 588 хил. лв.

Прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 1 125 МВтч.

Прогнозни количества продадена топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 3 202 МВтч.

Изчисленията са извършени с цена на природен газ на газоразпределително дружество - 700,22 лв./хнм3. (594,37+105,85)

Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства.

При така установените факти съдът стигна до следните изводи:

Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР, но не е издадено в предвидената от закона форма, тъй като не съдържа всички изброени в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и в частност по т. 4 - фактическите основания за постановяване на решението, които да кореспондират на посочените правни основания.

Това разминаване между фактически и правните основания за издаване на решението води до пълна липса на мотиви (фактически и правни основания), което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, което ангажира като последица отмяната на административния акт само и поради това основание.

В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 33 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на цитираните разпоредби, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитираните нормативни текстове. При липсата на фактически основания, изложени в решението, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно изменение на цените и в частност непроменянето на добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ спрямо "Софиягаз" ЕАД считано от 1.10.2011 г. Посочването в обжалваното решение на издадено преди това решение № Ц-030/29.08.2011 г. ( което при служебна справка в деловодството на ВАС се установи, че не е било влязло в сила), с което считано от 1.09.2011 г. ДКЕВР е утвърдила пределна цена на топлинната енергия и е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за първи ценови период от двугодишен регулаторен период на "Софиягаз" ЕАД за ЛОЦ "Овча Купел" само по себе си не обосновава основания, поради което ДКЕВР не е увеличила считано от 1.10.2011 г. добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ спрямо това дружество с обжалваното решение. В тази връзка има и направени възражения от "Софиягаз" ЕАД в протокол № 137/27.09.2011 г. (л. 12) предхождащ обжалваното решение, но тези възражения също не са обсъдени, което отново възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, при който съдът не може да предполага действителната воля на административния орган. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящият случай не съдържат фактически основания в други документи по административната преписка, които да са посочени от административния орган или непосочени, но да може от тях да се извлекат необходимите фактически основания.

Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им впоследствие в съдебно заседание със становищата по жалбата е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт.

Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗЕ и НРЦТЕ, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, но и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта.

Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при неспазване на предвидената форма и в нарушение на чл. 146, т. 2 АПК, което ангажира като последица неговата отмяна.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. II АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,