Решение № 3324 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, правоприемник на ТД "Южна морска", подадена чрез гл. юрк. Ташкова и гл. юрк. Илиева, против решение 4494 от 06.07.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 1854/2021 г., с което е отменено негово решение 32-24215/22.01.2021 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 3 800 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу решение 32-24215/22.01.2021 г. на директора на ТД Митница Бургас, алтернативно отмяна на съдебния акт на АССГ в частта, с като е отменена антидъмпинговата мярка за стока 5 електрически велосипеди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Ташкова.

Ответникът по касационната жалба - "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД, представлявано от И. Иванов, чрез процесуален представител адв. В. Кирилова, оспорва същата като неоснователна в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение 32-24215 от 22.01.2021 г. към МRN: 20BG001007017084R3/13.03.2020 г. на директора на ТД Митница Бургас, правоприемник на ТД "Южна морска", с което на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, и чл. 83, ал. 1 ЗДДС на "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД са определени допълнителни задължения за митни сборове, както следва: за вносно мито - в размер на 574, 63 лв., за окончателно антидъмпингово мито - в размер на 12 414, 05 лв. и за окончателно изравнително мито - в размер на 2 920, 51 лв. и за ДДС в размер на 5 692, 32 лв.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

1. На 13.03.2020 г. "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД като вносител на тринадесет вида стоки подава митническа декларация с МRN: 20BG001007017084R3/13.03.2020 г. при режим на стоките "допускане за свободно обращение". Стоките са в различно количество и код по ТАРИК, а по вид са следните: външни гуми за велосипед; вътрешна гума за велосипед; ел. мотор до 750 W; зарядно за ел. велосипеди; ел. велосипеди; спици за велосипед; спирачен апарат с диск; спирачно феродо; седалка за велосипед; педали за велосипед; дерайльорри; дисплеи; калник; дръжки за кормило; пиньон и контролери.

2. Към митническата декларация са приложени две фактури с MOTORLIFE20190820В от 17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820D от 17.01.2020 г., на обща стойност 10 686 USD, чийто издател е Hangzhou Fanzhou Tehnology CO., Ltd., Китай (HFT CO). Върху фактурите фигурира декларация по чл. 1, параграф 3 от Регламентът за изпълнение (ЕС) 2019/73 на Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на електрически велосипеди с произход от Китайската народна република, издадена от името на HFT CO. Като предмет на доставка във фактурите са описани 50 броя електрически сгъваеми велосипеди с търговска марка Kawasaki, модел Kraft20, 1 брой електрически велосипедитге.

3. В митническата стойност на стоките е включена само платената за тях цена, съгласно приложените към МД фактура MOTORLIFE20190820В от 17.01.2020 г. на обща стойност 10 486. 00 USD и фактура MOTORLIFE20190820D на обща стойност 200, 00 USD, издадени от HFT CO, като за митнически цели цената е преизчислена в лева при курса към 13.03.2020 г. 1.8.1095 USD/BGN. Общата декларирана митническа стойност съответно е в размер на 19 351 лв. За стока под 5 - "ЕЛ. ВЕЛОСИПЕДИ - 51 БРОЯ" е деклариран и допълнителен код по ТАРИК С 411.

4. С оглед декларирания производител, размерът на вносните мита, на окончателните антидъмпингови мита и на окончателно изравнително мито за стоките от цитираната митническа декларация е определен в размер както следва: вносно мито в размер общо на 1 136, 52 лв., окончателни антидъмпингови мита в размер общо на 4 557, 17 лв. и окончателно изравнително мито в размер на 1 686, 90 лв. Така определените митата са взети под отчет и платени от "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД. На база декларираната митническа стойност, увеличена с митата и свързаните с вноса разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната на обща стойност 123. 22 лв. е определен размерът ДДС, дължим за стоките при техния внос при определена данъчна основа в общ размер на 26 855. 62 лв. ДДС е съответно в размер на 5 371. 13 лв. (20 % ).

5. Впоследствие с резолюция на директора на ТД Митница Бургас, правоприемник на ТД "Южна морска", е възложено извършването на проверка в рамките на последващия контрол. При осъществената проверка на основание чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение са поискани от декларатора за нуждите на допълнителната проверка документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. От "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД са представени (нееднократно) документи за внесените стоки и писмени обяснения, включително декларации издателите на фактурите, както и такава, че споменатите три китайски дружества (издатели на фактурите) са един и същ правен субект и са собственост на едни и същи лица.

6. В хода на проверката "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД е било уведомено относно мотивите за започване на административното производство със съобщение, рег. 32-353922/02.12.2020 г. като е осведомено и за предстоящото издаване на решение от административния орган, с което ще се определи нов размер на дължимите вземания за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с процесната МД с МRN: 20BG001007017084R3.

7. С решение 32-24215 от 22.01.2021 г. към МRN: 20BG001007017084R3/13.03.2020 г. на директора на ТД Митница Бургас, правоприемник на ТД "Южна морска" на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, и чл. 83, ал. 1 ЗДДС са определени допълнителни задължения за митни сборове, както следва: за вносно мито - в размер на 574, 63 лв., за окончателно антидъмпингово мито - в размер на 12 414, 05 лв. и за окончателно изравнително мито - в размер на 2 920, 51 лв. и за ДДС в размер на 5 692, 32 лв. В оспореното митническо решение е прието, че при определяне на митническата стойност на стоките, поставени под режим на допускане за свободно обращение с митнически декларации, подадени от търговското дружество, следва да намери приложение чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, тъй като никой от останалите вторични методи не може да бъде приложен, поради което на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 е определена нова митническата стойност на поставените по режим "допускане за свободно обращение" стоки.

8. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава. От изготвените експертизи е видно че цената по фактурите към процесните МД е платена от "АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД" ЕООД и е налице съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация.

Въз основа на така установените факти решаващият съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният съд е обосновал извод за отмяна административния акт, като е приел, че решението на митническия орган е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според АССГ установените в хода на митническата проверка обстоятелства са достатъчни, за да формират основателни съмнения у митническите органи за достоверността на декларираната митническа стойност по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. При липсата на надеждна информация за действително платената или подлежаща на плащане цена, митническите органи са имали основание да прибягнат до вторичните методи за нейното определяне. При проверка доколко е спазен предвиденият в чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. алгоритъм, решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., доколкото от една страна позоваването на информация от митническата информационна система по същество представлява твърдение на страната, което не е подкрепено от доказателствата по делото, а друга - дори подобна проверка да е била направена и резултатите от нея да са такива, каквито сочат митнически органи, тя очевидно е направена само и единствено при много конкретни параметри на търсените стоки. Предвид естеството на стоките електрически велосипеди, произведени в Китай и резервни части за тях, които са достъпни на свободния пазар в рамките на ЕС, обективно не може да е вярно твърдението, че в рамките на територията на ЕС няма внос най-малко на сходни стоки или няма информация за приложението на чл. 74, § 3, б. "в" и б. "г". Решаващият съд е направил извод, че след като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента за прилагане и не са обосновали приложената от тях стойност по вноса на ел. велосипеди, то не са налице и предпоставките на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Съдът е посочил, че не са посочени конкретни данни за други вносители на стоки, които да имат сходни характеристики. Изложени са съображения, че след като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента за прилагане и не са обосновали приложената от тях стойност по вноса на ел. велосипеди, не са налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане за определяне на митническата стойност на внесените стоки съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Крайният извод на съда е, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламента за прилагане, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по последния метод, установен в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно АССГ е определил основния спорен въпрос между страните по делото, който се съсредоточава около наличието или липсата на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1 от МК, както и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за определяне на митническата стойност по процесния внос, а оттук и законосъобразно ли е определена митническата стойност.

Въз основа на установените по делото факти и изложените мотиви в административния акт първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МК /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд правилно е приел, че "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД не е представило убедителни доказателства, че именно декларираната стойност е само и единствено платената или подлежащата на плащане цена. Това е така, тъй като в хода последващата проверка са установени и други извършени плащания към същото и други лица, или с други думи било е невъзможно да се индивидуализира кое плащане към кой внос се отнася или дали се касае за доплащане по отношение на процесната доставка. От друга страна, начинът на водене на счетоводство на "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД не позволява да се установи дали платеното за стоките се изчерпва до стойността, посочена в двете придружаващи митническата декларация фактури с MOTORLIFE20190820В от 17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820D от 17.01.2020 г. и доколко и какви всъщност такси са били платени по повод на осъществения внос. Чисто формално основание за отричане на достоверността на декларираната митническа стойност са и установените разходи за деконтейнеризация на стоката и оформяне на митническите документи по процесния внос.

Правилно обаче първостепенният съд е приел, че митническият орган не е доказал, че законосъобразно е определил новата митническа стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на АССГ за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. "а" до "г" МКС.

Неоснователни са касационните доводи, свързани с прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 буква а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година. Правилен е изводът на АССГ, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, тъй като преминаването към хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, но преди това следва да са изчерпани всички други възможности, което в настоящия случай не е налице.

Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. "е" и "ж" от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на други МД с различна декларирана МС. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените.

Неоснователни са касационните доводи, свързани с прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 буква а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година. Правилен е изводът на АССГ, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, тъй като преминаването към хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, но преди това следва да са изчерпани всички други възможности, което в настоящия случай не е налице.

Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение (в този смисъл е практиката на ВАС по сходен случай между същите страни - решение 8826 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. 1689/2023 г., I отд.).

Изложеното по-горе обосновава заключението на първостепенния съд за липсата на изследване за сходство на стоките, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност чрез договорна стойност на сходни стоки, поради неприемане на декларираната договорна стойност, което от своя страна налага извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че "Азия Кингстън ЕУ ИНД ЕООД не е доказал производителя на стоките, т.е. че Hangzhou Fanzhou Tehnology CO., Ltd не е производител. В представения сертификат за произход (стр. 89 от делото) не се сочи само износителя, но съща така се потвърждава и кой е производителт на стоката.

По така изложените съображения решението на АССГ като обосновано и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски разноски в размер на 3 120 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационното производство, както и доказателства за заплащане на сумата. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на спора и са налице основания да бъде намалено по направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност.

Настоящият съдебен състав приема също така, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание, представил е също така и писмени бележки. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 3 120 лева, а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение