Решение № 1493 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2016 г.

Решение № 1493 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. И. П. срещу решение № 5406 от 26.07.2016 г. по административно дело № 9051/2014 г. по описа на Административен съд С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу АУЗД № 162/4.06.2014 г. на орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, както и в частта, с която АУЗД е изменен и й е определено задължение за внасяне на ДНИ за 2012 г. в размер на 28,18 лв. ведно със съответната лихва. Излагат се съображения за неправилност на решението в тази част, претендира се цялостна отмяна на АУЗД. Постъпила е касационна жалба и от административния орган - ръководител на звеното за местни приходи - директора на дирекция" Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, правоприемник на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община срещу решението на АССГ, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение АУЗД № 162/4.06.2014 г. на орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община по отношение на установените на Р. П. задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и задължения за такса битови отпадъци за 2012 г. ведно със съответните лихви за просрочие, както и в частта, с която е изменен АУЗД по отношение на определеното задължение за внасяне на ДНИ за 2012 г. за сумата над 28,18 лева до определения от административния орган размер 103,83 лв. Р. И. П. е подала частна жалба и срещу протоколно определение от 17.05.2016 г. по адм. дело № 9051/2014 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и не взема становище по частната жалба. По подадената частна жалба: Частната жалба е оставена без движение, с указание да бъде уточнено кое протоколно определение от 17.05.2016 г. се обжалва. На 25.10.2016 г. Петкова е подала уточнение, от което може да се заключи, че оспорва определението на съда, с което е прието заключението на вещото лице по назначената и изслушана на 17.05.2016 г. експертиза. Така подадена частна жалба се явява процесуално недопустима. Определението на съда, с което се приема заключение по назначена и изслушана експертиза не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в обхвата на чл. 229, ал. 1 АПК. С това определение не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е предвидена изрична възможност в закона за неговото обжалване. Изложеното обосновава извод за необжалваемост на описаното по-горе протоколно определение от 17.05.2016 г. Касаторката е имала възможност да оспори заключението на вещото лице и да поиска назначаването на повторна или на допълнителна експертиза, в случай, че е считала, че заключението е изготвено некомпетентно или респ. че не е достатъчно ясно или пълно. Предвид изложеното подадената частна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство в тази част - да бъде прекратено. По касационните жалби: И двете касационни жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. С решение № 5406/26.07.2016 г. по адм. дело № 9051/2014 г. АССГ е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 162/4.06.2014 г. на орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, в частта, в която на Р. И. П. са установени задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и задължения за такса битови отпадъци за 2012 г. ведно със съответните лихви за просрочие, изменил е Акт за установяване на задължение по декларация № 162/4.06.2014 г. на орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, в частта, в която на Петкова са установени задължения за внасяне на данък недвижим имот за 2012 г. по данъчна декларация вх. № 72240020258/28.02.2014 г. в размер на 103,83 лв. и лихви за просрочие в размер на 18,63 лв., като е определил задължения на Р. П. за внасяне на данък недвижим имот за 2012 г. по данъчна декларация вх. № 72240020258/28.02.2014 г. в размер на 28.18 лева и лихви за просрочие в размер на 4,57 лв., отхвърлил е жалбата на Р. П. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 162/4.06.2014 г. на орган по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, в останалата част и е осъдил Петкова да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,70 лв. (шестдесет и два лева и 70 ст.). За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като е спазена установената от закона форма. Установил е, че за 2009, 2010 и 2011 г. не са били изпълнени предпоставките за издаване на АУЗД. След като задълженото лице е посочило в документа за извършено плащане вида на задължението и периода, за който се отнася плащането, то органът по приходите е длъжен да се съобрази с изразената воля на лицето и няма основание да осчетоводява получените суми като плащания за предходни периоди. В случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, тъй като лицето изрично е изявило волята си кои свои задължения погасява. По отношение на 2012 г. съдът е установил, че жалбоподателката е внесла сума за плащане на ДНИ в по-нисък размер от установения с АУЗД (внесена е сумата от 75,65 лв., съставляваща вноска за ДНИ за първото шестмесечие, докато с АУЗД е установен ДНИ в размер на 103,83 лв.), поради което е изпълнена хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК само за част от сумата по установеното задължение. Съдът е приел, че АУЗД следва да бъде изменен като се установят задължения за внасяне на ДНИ в размер, равен на разликата между установения с АУЗД и внесения, както и съответните лихвите за просрочие. За установените задължения за ТБО за 2012 г. съдът е приел, че АУЗД в тази част, следва да бъде отменен изцяло, тъй като задълженията са платени в пълен размер. По отношение на последния период - 2013 г. съдът е установил, че Петкова не е извършила плащане на задълженията за ТБО и ДНИ, поради което е изпълнена хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД, когато задължението не е платено в срок. В тази част е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда относно въпроса били ли са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 АПК за издаване на АУЗД за 2009, 2010, 2011 г. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, съгласно която при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Правилно съдът е приел, че съответният компетентен орган няма възможност да не приеме направено пред него волеизявление от страна на лицето за погасяване, извършено до започване на принудителното събиране, когато вече волята на длъжника се заменя с императивните норми на ДОПК. Предвид горното изложените от директора на дирекция" Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община доводи в тази насока са неоснователни. В тази връзка правилен е и изводът на съда за дължимост на ДНИ за 2012 г. в размер на 28,18 лв. главница ведно с дължимата лихва, както и за недължимост на ТБО за 2012 г. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на АССГ, че АУЗД е законосъобразен по отношение на определения ДНИ и ТБО за 2013 г., тъй като жалбоподателката не е извършила плащания за този период. За да стигне до този извод съдът се е позовал и на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което правилно е кредитирано от съда. Оспорването на заключението на вещото лице в настоящото съдебно производство е недопустимо. Касаторката е разполагала с процесуална възможност да направи това в първоинстанционното съдебно производство. Обстоятелството, че е допусната техническа грешка при изписването на името на касаторката в съдебното решение не води до неправилност на решението, а е основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК, което производство може да започне по искане на страна или по инициатива на съда. Съдът е отговорил обосновано на всички доводи и възражения на страните по делото. Съображенията на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Решението се явява правилно и в частта за разноските. Петкова е осъдена да заплати съдебни разноски съобразно с отхвърлената част от жалбата. Изложеното до тук обоснова извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение, с оглед на което същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,