Решение № 15433 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2009 г.

Решение № 15433 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Михайлов Пармаков, от гр. Кюстендил, против решение № 98 от 10.04.2009 г., постановено по адм. д. № 159/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР гр. Кюстендил не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 427/5.02.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Кюстендил, с която е забранено напускане на страната и постановено да не се издава документ за задгранично пътуване на Николай Михайлов Пармаков. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила и материалния закон. Принудителната административна мярка била наложена при наличието на предвидените в закона предпоставки - лицето е осъдено да плаща издръжка на непълнолетния си син и не я е осигурил за срока на пребиваването си в чужбина. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) не се разрешава напускане на страната на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че касаторът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете. Същият не изпълнява задължението си, пребивавал е в чужбина, а от месец януари 2004 г. издръжката се изплаща от Община Кюстендил. При тези данни правилно съдът е приел, че по отношение на Николай Пармаков е осъществен фактическия състав на цитираната правна норма. Фактът на заплащането на издръжката от общината законосъобразно е приет от съда за ирелевантен. Държавата изплаща издръжката чрез общината именно поради неизплащането й от задълженото лице. Съгласно правилото на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка (отменена, но в сила към момента на издаване на оспорената заповед) платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник. Той е задължен да я възстанови заедно със законната лихва, като аналогичен текст е налице и в действащата Наредба за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Следователно факта, че издръжката се изплаща от държавата не освобождава задълженото лице. След като издръжката не е изплащана в продължение на години, то обстоятелство каква е била продължителността на престоя на касатора в чужбина е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, което изключва възможността за преценка дали да бъде издаден или не административният акт. Ето защо доводите на касатора, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК са неоснователни. Доводите на касатора, че наложената ограничителна мярка е пречка да намери работа извън страната и по този начин да осигури издръжката на детето си е неоснователен и недоказан. В подкрепа на това твърдение по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,