Решение № 5135 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2019 г.

Решение № 5135 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД "Тракийска" към Агенция Митници срещу Решение № 2141 от 28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1839/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Решение № РТД 3000-1110/6.06.2019 г. и преписката му е върната за произнасяне по същество на отправеното искане за възстановяване на акциз. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че след като "Летище Пловдив" ЕАД не е подало справката за възстановяване на платен акциз по чл. 19, ал. 3 от Закона за безмитната търговия / ЗБТ/ в законоустановения месечен срок, то на дружеството правилно е отказано възстановяване на заплатения акциз. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - " Летище Пловдив" ЕАД, с. Крумово, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. излага съображения за нейната неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е законосъобразността на Решение № РТД 3000-1110/6.06.2019 г., издадено от Директора на ТД "Тракийска" към Агенция Митници, с което е оставено без уважение искането на "Летище Пловдив" ЕАД за възстановяване на акциз на основание чл. 19 ЗБТ. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че между страните не е спорно, че "Летище Пловдив" ЕАД е безмитен оператор, извършващ продажба на акцизни стоки. Дружеството е титуляр на използване на опростена процедура "облекчено деклариране", издадено от Началника на Митница Пловдив. На 30.01.2019 г. "Летище Пловдив" ЕАД е депозирало искане до Директора на ТД "Тракийска", с което е претендирало възстановяване на заплатен акциз за периода 1.01.2018 г. -31.12.2018 г. за извършени продажби за износ в размер на 6 509. 03 лв. на основание чл. 19, ал. 1 ЗБТ. Първостепенният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса доколко неподаването на справката – декларация за стоките по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗБТ, които са реализирани предходния месец, представлява основание за отказ за възстановяване на заплатения от дружеството акциз. В този контекст той е съобразил, че неподаването в законоустановения срок на декларацията не преклудира правото на лицето да иска възстановяване на недължимо платени данъци. Тъй като е свързано с възстановяване на данъци, то пропускането на срока не може да преклудира права. Посочил е, че ДОПК предвижда, че това право се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, поради което при наличие на вземане на лицето от държавата, то се погасява едва с изтичането на този период от време. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод, че незаконосъобразно с оспореното решение е отказано възстановяването на заплатения акциз на основание чл. 19 ЗБТ, с оглед на което е отменил същото и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗБТ, платеният акциз за стоките, продадени в търговските обекти, се възстановява само в случаите, когато стоките са закупени от лицензиран складодържател или вносител. Алинея втора сочи, че възстановяването по ал. 1 се извършва в 30-дневен срок от подаването на справка-декларация за възстановяване по образец съгласно приложението до Директора на Териториалната дирекция на Агенция "Митници" по местонахождение на търговския обект, към която се прилагат: документите по чл. 18; разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период по ал. 2; фактура за закупените стоки, в която операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател и размерът на акциза е посочен на отделен ред, придружена от фискална касова бележка; акцизен данъчен документ, в който операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател - в случаите, когато стоките са освободени за потребление от данъчен склад и документ, удостоверяващ внасянето на акциза в държавния бюджет – в случаите, когато стоките са освободени за потребление на територията на друга държава членка. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗБТ предвижда, че справката-декларация по ал. 2 /за възстановяване на акциза/ може да се подава месечно или два пъти месечно в следните срокове: до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през изтеклия месец - когато справката-декларация се подава месечно или до 28-о число на всеки месец - за стоките, които са реализирани през първите 15 дни на месеца, и до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през останалите дни на изтеклия месец – когато справката-декларация се подава два пъти месечно. Териториалното митническо учреждение, в което е подадена справката-декларация, извършва проверка за изпълнение на условията за възстановяване на акциза и установява по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен, като данните от справката-декларация по ал. 2 трябва да съответстват на дневника за продажбите по Закона за данък върху добавената стойност. В случая, в унисон с изложеното на касатора, първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните не спорно, че "Летище Пловдив" ЕАД отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗБТ и е представило към справката – декларация по образец за възстановяване на акциза изискуемите документи по чл. 19, ал. 2 ЗБТ. Безспорно е още, че исканият за възстановяване акциз е внесен. Спорът е върху въпроса дали подаването на една обща справка- декларация за периода 1.01. -31.12.2018 г. вместо депозирането на предвидените в чл. 19, ал. 3 ЗБТ месечни справки- декларации е основание да се откаже възстановяването на внесения акциз. Настоящият състав намира, че систематичният и логически анализ на горепосочения нормативен регламент сочи, че след като в чл. 19, ал. 3 ЗБТ законодателят е употребил безличната форма на глагола "може", то с коментираната разпоредба той е регламентирал не задължение, а право на подаващия справката – декларация по чл. 19, ал. 2 ЗБТ. Упражняването на това право е в корелация със задължението на органа да възстанови платения акциз в 30-дневния срок по чл. 19, ал. 2 ЗБТ, но регламентираните в чл. 19, ал. 3 ЗБТ срокове не са нито преклузивни, нито давностни спрямо правото за възстановяване на акциз. В ЗБТ липсва норма, която да свързва тяхното изтичане с определени правни последици, поради което пропускането им не е основание за отхвърляне на искането за възстановяване на платен акциз. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, АС- Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение