Решение № 13724 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2016 г.

Решение № 13724 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. Й. от гр. Б. срещу решение № 1818 от 17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12327/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице с рег. № 225-3130/08.12.2015 г., издадена от Д. В. - разузнавач в сектор "ПИП" при 01 РУ - СДВР на МВР, за налагане спрямо Й. на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (задържане за срок от 24 часа). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, като по същество е основателна. По делото са представени и приети две докладни записки от 08.12.2015 г., от чието съдържание се установява, че в дежурната част на ОДЧ на 01 РУ - СДВР в 15.15. часа е получен сигнал за лице, представило като купувач неистински документ за регистрация на автомобил, внос от чужбина, закупен от автокъща в страната. При извършената експертна справка от БНТЛ - ОДМВР гр. С. е установено, че предоставеният за изследване документ (талон за регистрация на МПС в Италия) е неистински, тъй като не притежава част от необходимите защитни елементи (водни знаци). С процесната заповед жалбоподателят е задържан от 15.40 часа до 17.50 часа, или за 2 часа и 10 минути, през което време е дал сведения по образуваната преписка № 517р-20180/2015 г. Впоследствие на 14.01.2016 г. е изготвена повторна експертна справка от специалист по криминалистика, който е дал заключение, че бланката на представеното италианско свидетелство за регистрация на МПС е изработена съгласно изискванията за този вид документи. Поради това, видно от третата докладна записка от 18.01.2016 г., е предложено на началника на 01 РУ - СДВР преписката да бъде изпратена в СРП с мнение за отказ от образуване, поради липса на престъпление. Предвид така установената фактическа обстановка съдът e направил заключение, че към момента на задържането полицейският орган е имал основание да приложи по отношение на жалбоподателя принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в заповедта за задържането му е посочено, че налагането на мярката е "във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 212" (използване на неистински документ), без да е упоменато от кой закон. Доколкото престъпленията са регламентирани в НК, не е възможно лицето да е изпаднало в заблуждение или грешка защо е било задържано и това да е повлияло на правото му на защита. Съдът обаче не е дал отговор на въпроса дали задържането на жалбоподателя е в съответствие с целта на закона, а именно, да се попречи на заподозряното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване. В случая е безспорно, че лицето е с установена самоличност, като не е налице нито една от посочените хипотези, които да налагат задържането на Й. с нарочна заповед. Това, че предприетото действие от страна на полицейския орган не е било оправдано, се потвърждава от кратката продължителност на престоя на жалбоподателя в управлението. Даването на обяснения от негова страна за начина, по който е закупил колата и как се е снабдил с талона й за регистрация, който е издаден в чужбина, очевидно е могло да бъде осъществено и без задържането. Като не е отчел това важно за спора обстоятелство, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу процесната заповед. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 705 лева. Такива за първата инстанция не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,