Решение № 14879 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2010 г.

Решение № 14879 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 1883 от 08.06.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2589 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Милър Дивелъпмънтс Лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, със седалище и адрес на управление в гр. Единбург, Шотландия, е отменено Становище изх. № 24-10-4236/15.12.2009 г. на зам. директор на ТД на НАП София, потвърдено с Решение № 235/18.02.2010 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП за липса на основание за прилагане на СИДДО между Народна Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като съдът игнорирал установеното осъществяване на стопанска дейност с място на изпълнение в Република България като основание за облагане на дохода на жалбоподателя в страната на осн. чл. 7, ал. 1 от посочената СИДДО. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Милър Дивелъпмънтс Лимитид"- дружество, регистрирано във Великобритания, чрез адв. Христова, оспорва жалбата. Твърди, че за жалбоподателя не са били изпълнени условията на чл. 5 от СИДДО, за да се приеме, че е осъществявал стопанска дейност с място в страната и доходите му не следва да се облагат тук. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът е бил по прилагането за случая на чл. 7 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между Народна Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ДОПК "Място на стопанска дейност" е: а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси; б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон; в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място. Фактите по делото не са били спорни и са следните: На 09.10.2009 г. "Милър Дивелъпмънтс Лимитид", Шотландия е поискало по реда на чл. 137, ал. 1 ДОПК прилагане на посочената СИДДО във връзка с получените от него доходи в размер на 595 858,34 лв. от предоставени услуги по договор за управление. Договорът е от 13.11.2008 г. между "Милър МОЛ Варна Уан" ЕАД, регистрирано в РБългария /"Собствениците"/ и ответника по касационната жалба/"Управителите"/, и с него е уговорено управителят да оказва комплексни услуги, свързани с управлението на собствения на дъщерното му дружество "Милър МОЛ Варна Уан" ЕАД имот търговски обект, а именно: събиране на наеми и други суми: застраховане, административно оформяне на документация, отдаване под наем и др. Установено е, че в периода м. 11.2008-м. 10.2009 г. ответникът по касационната жалба е осъществявал чрез свои служители Марк Хюит, Дейвид Айкман, Алистер Макфарлан и Памела Уудман задълженията си по договора на територията на страната чрез предоставяне на услуги на "Милър МОЛ Варна Уан" ЕАД, в замяна на което е получил доходи. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че полученият доход не отговаря, относно мястото на стопанска дейност, на определението по § 1, т. 5 ДР на ДОПК. Според съда, не е доказано използването на офис на българското дружество за осъществяване на процесните услуги. Извършването на дейност от служители на чуждестранното лице на територията на страната не води автоматично до извод, че е изпълнена предпоставката по б. "б" на т. 5 на § 1 от ДР на ДОПК. Не е налице и изискването за продължителност на осъществяваната дейност. Приложима била разпоредбата на чл. 5, ал. 6 СИДДО, съгласно която не се счита, че едно предприятие притежава място на стопанска дейност в едната договаряща страна само защото то извършва стопанска дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или всякакъв друг представител с независим статут. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. първо от Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Ратифицирана с Указ № 3419 на Държавния съвет на Народна република България от 16.12.1987 г. - ДВ, бр. 98 от 1987 г. В сила за Народна Република България от 1.01.1988 г. Издадена от Министерството на икономиката и планирането. Обн., ДВ, бр. 8 от 29.01.1988 г., попр. бр. 12 от 12.02.1988 г./, печалбите на предприятие на едната договаряща се държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Спогодбата в чл. 5, ал. 1 и 2 определя мястото на стопанска дейност като определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално: а) място на управление; б) филиал; в) кантора; г) фабрика; д) работилница; е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства; ж) инсталация или съоръжение, използувани за проучване или експлоатация на природни богатства. Установено е, че служителите на чуждестранното лице са извършвали дейността си, свързана с изпълнението на процесния договор в помещения на МОЛ Варна /дъщерно дружество на ответника по касационната жалба/. Това ясно се вижда от представената справка за извършената работа на всеки служител, където в последната графа е записано местонахождението на някои от срещите - "в мола". Изискването на Спогодбата, както и това на цитираната норма-определение на процесуалния кодекс, не изискват чуждестранното лице да притежава или да е наемател на конкретен обект, достатъчно е да има достъп до такъв обект по какъвто и да е начин. Предметът на договора, по който е получен процесният доход е събиране на наеми и други суми: застраховане, административно оформяне на документация, отдаване под наем и др. Този предмет сам по себе си изисква посочени фактически и правни действия да се извършват на територията на страната и точно поради това чуждестранното лице е изпратило свои служители. Извършването на посочената дейност в страната именно е основание за получаване на доход в посочения по-горе размер. Налице е и изискването за трайно осъществяване на дейност за около годишен период. Самият предмет на договора, определя дължимата от ответника по касационната жалба престация като "постоянна организационна и консултантска дейност свързана с управлението на "МОЛ Варна". Необосновано, при това, първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени условията за определяне на място на стопанска дейност по смисъла на чл. 5 от спогодбата. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против оспорения акт бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на касатора за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение