Решение № 13839 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13945/2014 г.

Решение № 13839 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13945/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 5167 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10402/2013 г., по описа на Административния съд - София - град (АССГ), с което по оспорване на "Комтелстрой" ЕООД е изцяло отменен Ревизионен акт (РА) № 1208100 от 13.03.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1551 от 10.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 56 280 лв. по издадени фактури от "Велдим Билд" ЕООД и "Технопродукт Инженеринг" ЕООД, ведно с начислени лихви в размер на 9 410.96 лв. и Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Комтелстрой" ЕООД, разноски по делото в размер на 350 лв. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при същество нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е решил спора единствено въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и доказателствата, представени от ревизираното лице, които не са обсъдени според тяхното съдържание; по делото не са представени доказателства досежно фактическото изпълнение на спорните доставки от посочените във фактурите доставчици; при липса на данни за техническа и материална обезпеченост не може да се обоснове извод, че доставките са извършени от посочените във фактурите доставчици. Касаторът твърди, че АССГ неправилно се е позовал на посочената в решението практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Комтелстрои" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Красимир Милев, оспорва подадената от противната страна касационна жалба. Твърди, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства и с практиката на Върховния административен съд и СЕС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 03.2010 г., по фактура № 0000000068 от 19.03.2010 г., с предмет на доставка "направа изкоп, ремонт кабелни шахти и капаци", с данъчна основа в размер на 2800 лв и ДДС в размер на 560 лв и фактура № 0000000070 от 25.03.2010 г., с предмет на доставка "термически и геодезически дейности по изготвяне на проекти за селскостопански пътища с. Илинденци", с данъчна основа в размер на 22600 лв и ДДС в размер на 4520 лв, издадени от "Велдим Билд" ООД; м. 08.2011 г., по фактура № 0000000001 от 16.08.2011 г., с предмет на доставка "агрегати 1600 mA, тип АТФ 10 бр. ", с данъчна основа в размер на 256000 лв и ДДС в размер на 51200 лв, издадена от "Технопродукт Инженеринг" ЕООД. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. След подробен анализ на всички представени доказателства и заключението на ССЕ, административният съд е достигнал до извод за реалност на доставките на услуги от доставчика - "Велдим Билд" ООД. АССГ е изложил мотиви, че от събраните материали по делото, а именно - издадени фактури, договор № 1 от 6.01.2010 г., приемо-предавателни протоколи, заключението на ССЕ, според което доставчикът е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, органите на приходната администрация са достигнали до погрешни изводи относно липса на доставка и неправилно са отказали правото на данъчен кредит на ревизираното лице. С оглед на тези констатации, първоинстанционният съд е отменил РА в тази му част. По отношение на доставчика "Технопродукт Инженеринг" ЕООД, административният съд е анализирал всички представени доказателства по делото и е достигнал до извод, че по спорната фактура, издадена от това дружество с предмет 10 бр. агрегати, доставката е извършена реално. Първоинстанционият съд е приел, че с оглед на естеството на процесните доставки - доставка на стока, в хода на ревизионното производство ревизираното лице и прекият му доставчик са представили достатъчно доказателства, от които може да се установи наличието на реалност на доставката. По делото е представена процесната фактура, договор от 02.08.2011 г., приемо-предавателен протокол, доказателства за последваща реализация на стоката и нейното транспортиране от ревизираното лице чрез превозвач до "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че доставчикът е разполагал с процесната стоката. Процесната стока е надлежно заприходена и изписана от доставчика. В тази връзка и с оглед на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, АССГ е приел, че процесната доставка на агрегати е реално изпълнена и е отменил РА и в тази му част. Решението е правилно и законосъобразно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА по отношение на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 56 280 лв. по фактурите издадени от "Велдим Билд" ООД и "Технопродукт Инженеринг" ЕООД. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е решил спора единствено въз основа на заключението по ССЕ. Видно от мотивите на обжалваното решение, административният съд е обсъдил всички представени доказателства и въз основа на съвкупна преценка е установил, че ревизираното лице следва да реализира правото си на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е изслушана ССЕ, която правилно е кредитирана от съда. Неоснователен е доводът на касатора, че при липса на данни за техническа и материална обезпеченост не може да се обоснове извод, че доставките са извършени от посочените във фактурите доставчици. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че "Велдим Билд" ЕООД е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, за да извърши спорните услуги. От друга страна, първоинстанционният съд правилно се е позовал на приложимата практика на СЕС. В Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Съдът на ЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са ангажирани надлежни доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договорите. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и цитираната в тях практика и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В РА органите по приходите не сочат като основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит наличието на данъчна измама. Съгласно решението по делото "Макс Пен" ЕООД - решение по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, решението на Административен съд - София - град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,