Решение № 1268 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2013 г.

Решение № 1268 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Валентин Динков Динев подадено чрез адв. Тихомирова за отмяна на влязлото в сила решение № 5923 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 9322/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В искането се твърди, че с новопредставеното писмено доказателство се установяват факти по отношение на произхода на сумата, за която ревизиращия орган твърди, че са собствени средства, а ревизираното лице - че е заемна сума. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов, е депозирал становище с доводи за неоснователност на искането. Счита, че представеното решение на Арбитражния съд при" Стопанската Асоциация" - гр. Пловдив не е ново писмено доказателство тъй като се касае до решение между различни страни във връзка с облигационно-правните отношения между тях. Освен, че е новосъздадено това решение не може да бъде прието като такова от съществено значение за делото, тъй като подобни доказателства са били представени при решаване на делото. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: С решението чиято отмяна се иска Върховният административен съд е отменил Решение № 920 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 65/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 261002341 от 25.10.2010 г. и е отхвърлил жалбата на молителя. Прието е, че в производството по обжалване на ревизионния акт, не е установено безспорно наличието на заемни отношения, тъй като за целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за наличие на парични средства въз основа на предположение за получаването им и последващото им спестяване през продължителен период от време. Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, е основателно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като нормата на чл. 239, т. 1 АПК визира, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Към искането за отмяна в конкретния случай е приложено арбитражното решение за което се твърди, че по съществото си е ново писмено доказателство и с него се установяват нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Писменото доказателство, на което се основава искането следва да бъде прието за ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, макар и възникнало след постановяване на решението на тричленния състав на ВАС, чиято отмяна се иска. Това обстоятелство (даването на заем) е съществувало към момента на постановяване на решението, поради което то попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Затова следва да се приеме, че няма пречка представеното арбитражно Решение от 9 май 2013 г. макар и с дата 09 май 2013 г., и което е влязло в сила на 23.08.2013 г. да бъде прието за такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като представлява новосъздаден документ по отношение на факти, които са били твърдяни в хода процеса. Решението представено по делото безспорно би могло да попълни доказателствения материал по делото относно произхода на сумата, за която ревизиращия орган твърди, че представляват собствени средства, а ревизираното лице - че са заемни. Действително в правната теория и практиката е прието за допустимо да се представят новосъздадени документи по отношение на факти, които са твърдяни, но страната не е могла да ги докаже в хода на процеса (Българско гражданско процесуално право - А. Мингова, Стамболиев, В. Попова, изд. на "СИЕЛА" -2012 г.). Това е така, тъй като за разлика от касационните основания, по чл. 239, т. 1 непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото може да е основание за отмяна на влезлия в сила акт по този извънреден способ, само в случаите когато не е налице виновно поведение на страната спрямо собствения и интерес, нито пък е налице порочно действие на съда и са налице и останалите предпоставки на разпоредбата. Поради това представеното с молбата за отмяна писмено доказателства е от съществено значение за решаването на делото по същество, тъй като може евентуално да доведе до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,