Решение № 2388 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2017 г.

Решение № 2388 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на проф. д-р М. А. Г., с адрес: гр. С., ж. к. Г. Д., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу решение № 6651/1.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1887 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/№ П-22221015188037-004-001 от 19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП -С., потвърден с решение № 178/3.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на възстановяване на данък върху доходите в размер на 355,32 лв. за 2014 г., по реда на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Отказано е също така да бъде възстановена сумата от 739.20 лв., представляваща здравни вноски, които М. Г. е заплатила от месец ноември 2013 до месец юни 2015 г. без да са били дължими. В касационната жалба се твърди, че погрешно са третирани "безспорни правилни факти и обстоятелства". При правилно установена фактическа обстановка, неоспорена от страните, съдът е направил неправилни правни изводи. При постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на съдебното решение, като делото бъде решено по същество или да бъде "върната преписката със задължителни указания на ответника за възстановяване или прихващане на сумата от 739,20 лв". Претендира се присъждане на направени разноски пред АССГ и настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. О.-Д. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/№ П-22221015188037-004-001 от 19.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП -С., потвърден с решение № 178/3.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на възстановяване на данък върху доходите, в размер на 355,32 лв. за 2014 г., по реда на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Отказано е също така да бъде възстановена сумата от 739.20 лв., представляваща здравни вноски, които М. Г. е заплатила за периода от месец ноември 2013 до месец юни 2015 г. без да са били дължими. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 5 от ДОПК. При издаването му е спазена предписаната от закона форма, като в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до засягане правото на защита на данъчно задълженото лице. След обсъждане на събраните по делото доказателства, е прието, че АПВ е съобразен и с материалния закон. Установено е по делото, че след приспадане на данъчното облекчение по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7 920 лв. е бил надвнесен данък. Констатирано е обаче от приходната администрация, че М. Г. има задължения за погасяване по декларации обр. 6, с които са декларирани задължения за ДОО за 2009 г. и 2010 г., като същите са изискуеми, поради изтичане на срока за тяхното погасяване. Въз основа на тези констатации е прието, че искането за възстановяване на суми е незаконосъобразно, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По образуваното пред АССГ дело са проведени две открити съдебни заседания. Първото е проведено на 9.05.2016 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания и е отложил делото за изслушване на експертиза. Второто съдебно заседание е проведено на 3.10.2016 г., като са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства, които следва да са удостоверени в съставения съдебен протокол от заседанието. Видно от протокола изготвен за това заседание той не е подписан от съдията-докладчик, който е и председателстващ заседанието. По аргумент от чл. 150 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода на съдебното заседание съдопроизводствени действия, като той е официален документ, който установява извършването на процесуалните действия от страните и съда. Протоколът се подписва от председателя и секретаря съобразно чл. 150, ал. 4 от ГПК. За да бъде валиден протокола са необходими двата подписа на секретаря и на председателя на състава, в конкретния случай на съдията докладчик, който разглежда делото в едноличен състав. Липсата на подпис на съдията върху протокола е равносилно на липсата на протокол. Процесуалните действия се смятат за неизвършени, а решението основано на такива процесуални действия се явява постановено при съществено процесуално нарушение. В конкретния случай, обжалваното съдебно решение е постановено след открито съдебно заседание на 3.10.2016 г., като в него са извършени редица процесуални действия- изслушана е експертиза приети са писмени доказателства, съдебният протокол от която дата е неподписан от председателя на състава. Ето защо постановеното въз основа на него съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Практиката по този въпрос е трайна и непротиворечива и тя е в смисъл, че само когато протоколът от съдебното заседание е подписан от председателя на състава и секретаря той има характеристиката на официален документ, удостоверяващ провеждането на заседанието и извършването на процесуалните действия. Липсата на подпис се приема за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилността постановеното съдебно решение и налагащо отмяната му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, макар да е направено искане за това своевременно. По искането следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение