Решение № 8448 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационната жалба на А. А., гражданин на Сирия, ЛНЧ [номер], подадена чрез пълномощника му адв. Тодоров, против Решение 3033/08.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 4334/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 5364з-1358/05.04.2024 г. на директора на Дирекция Миграция МВР. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за повторно разглеждане от друг съдебен състав или връщане на преписката на административния орган. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Миграция МВР оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Чорбаджийски. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на трето отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Заповед 5364з-1358/05.04.2024 г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци на А. А. с шест месеца, считано от 13.04.2024 г. до отпадане на пречките за изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, но не по-късно от 13.10.2024 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо и че оспореният административен акт е валиден. За да го потвърди като материално законосъобразен, е приел, че същият е мотивиран, а изложените от административния орган фактически основания обосновават хипотезата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съответствието на административния акт с материалния закон правилно е преценено от съда към момента на издаването му в съответствие с чл. 142, ал. 1 АПК. Фактическите установявания на административния орган, подробно изложени в докладна записка с рег. 5364р-8114/21.03.2024 г., нито са оспорени от жалбоподателя, нито са опровергани от събраните по делото доказателства, и са следните: С Решение 13949/20.09.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, влязло в законна сила на 06.10.2023 г., е прекратено производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България на жалбоподателя. В това производство личните данни на кандидата са установени въз основа на подписаната от него декларация и не са потвърдени чрез предоставени от него лични документи. Със Заповед 517з-4990/12.07.2023 г. на началника на Дирекция Миграция МВР е наложена на А. А. (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Със Заповед 5364з-5049/13.10.2023 г. на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е разпоредено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци за срок от шест месеца. Заповедта е мотивирана с наличието и на двете, алтернативно регламентирани в чл. 44, ал. 6, хипотези лицето възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и е налице опасност от укриване и обоснована с конкретни фактически данни липсата на документи за самоличност, отказ за доброволно завръщане в страната по произход и неоказване на съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му от страната. Според чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Раезпоредбата точно транспонира чл. 15, §6 от Директива 2008/115 (ЕО). Според мотивите на процесната заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ не е изпълнена поради това, че същият не представя документ за самоличност и такъв е невъзможно да му бъде издаден, поради липсата на съдействие от негова страна за установяване на самоличността му пред консулския отдел при Посолството на Сирия в София. Според Нота 086/MOFA от 10.05.2021 г., заведена в деловодството на Дирекция Миграция МВР с рег. 536400-9122/13.05.2021 г., сирийски документ за самоличност се издава след попълнена на място молба за издаване на паспорт и платена такса, както и предоставяне на поне един от изброените документи сирийски паспорт с изтекъл срок, сирийска лична карта, акт за раждане с прикачена снимка, надлежно заверен от Министерството на външните работи и емигрантите на Сирия. Изложеното обосновава извод за това, че лицето отказва да съдейства на компетентните органи за получаване на необходимите документи за връщането му или експулсирането му към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, което е основание за продължаване на срока на принудителното настаняване в специалния дом според ал. 8 на чл. 44 ЗЧРБ. Представените с касационната жалба документи на турски език и на арабски език свидетелство за управление на МПС на турски език, сирийска семейна книжка, удостоверение от университета в гр. Халеб и призовка от Военно окръжие в Сирия не са приобщени към доказателствата по настоящото дело, тъй като не са придружени от превод на български език, заверен от страната в изпълнение изискването на чл. 185 ГПК. Освен това, същите установяват факти, неустановени от първоинстанционния съд, които касационната инстанция не може да вземе предвид при преценката за материална законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение с оглед забраната в чл. 220 АПК. Същите следва да бъдат предоставени на административния орган във връзка със служебните проверки по ал. 8 на чл. 44, а и с оглед на обстоятелството, че принудителното настаняване цели да гарантира успешно извеждане, поради което продължава до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6, свързани с възпрепятстване изпълнението на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Наличието на тези документи всъщност потвърждава тезата на ответника по касация, че съществува разумна възможност за извеждане на жалбоподателя по смисъла на чл. 15, §4 от Директива 2008/115 (ЕО). По тези съображения настоящият касационен състав намира, че правилно АССГ е преценил като материално законосъобразна оспорената пред него Заповед 5364з-1358/05.04.2024 г. на директора на Дирекция Миграция МВР и е отхвърлил жалбата на А. А.. Решението му като съответно на приложимите материалноправни норми и постановено без да са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводстквените правила следва да бъде оставено в сила. Основателна е с оглед този изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на трето отделение