Решение № 10698 от 24.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител срещу решение 1 от 01.02.2022 г., постановено по адм. дело 562/2021 г. по описа на Административен съд - Русе (АС), с което по жалба на С. Игнатова е отменено Уведомително писмо изх. 02-180-6500/511 от 02.06.2020 г. на касатора за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г., в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по направление "Биологично пчеларство" в размер на 26549.99 лева, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане 2018 с УИН 1820051883971 съобразно указанията на съда. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът С. Игнатова оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението на АС. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото е установено, че по направление Биологично пчеларство С. Игнатова е заявила 543 броя пчелни семейства, като при извършената административна проверка от Държавен фонд Земеделие на въведените данни в заявлението за подпомагане, не са били установени нарушения. На 27.09.2018 г. в изпълнение на заповед на министъра на земеделието, храните и горите е била извършена физическа проверка от надзорна комисия от Министерство на земеделието, храните и горите, на място в животновъден обект /пчелин/, собственост на С. Игнатова, при която проверка е било установено, че пчелинът граничи с обработваема площ, заета с медоносни зърнени култури, които се отглеждат интензивно в 3 километровата зона. Административният орган е приел за установено от страна на С. Игнатова неспазване на чл. 13, параграф 1-ви от Регламент 889 от 2008 г. и на чл. 14, параграф 1-ви от Регламент 834 от 2007 г. на Европейската общност и на Съвета, като с процесното Уведомително писмо е намалил размера на финансовата помощ със 100%, без обаче да мотивира надлежно административния акт от фактическа и правна страна. Същевременно във връзка с установената нередност заявителя С. Игнатова е представила декларация от арендатора на земеделската земя която граничи с пчелина, че отглежданата култура е обработена чрез метод със слабо екологично действие и не използва неоникотиноидни препарати. Съдържанието на представената декларация не е било обсъдено от административния орган и не са били изложени мотиви въз основа на какво се приема , че не са спазени изискванията за управление и какви точно са те , за да бъде намален размера на финансовата помощ със 100%, след като по същество декларацията опровергава тезата за наличие на нередност по чл.14, § 1 от Регламент 834 от 2007 година. По делото е установено също, че санкцията с процесното Уведомително писмо е наложена съгласно утвърдена Методика за намаляване и отказване, утвърдена със заповед от 10.05.2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Липсват данни за обявяване на Методиката в Държавен вестник, като същата не е породила правното си действие, а и е неприложима за плащания за предходната 2018 година. Следователно, като е отменил процесното Уведомително писмо и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна и което следва да бъде оставено в сила. Съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към мотивите на решението на АС, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение, като съдът счита възражението за прекомерност за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,